Името на съвременното село Дебелт представлява модификация на името на античния град Деултум и средновековния Девелт, чиито останки днес се намират в края на селото. Тук в началото на 70-те години на І век, при управлението на император Тит Флавий Веспасиан, е основана римската колония Деултум от ветераните на VІІІ Августов легион. Това е единствената колония на свободни римски граждани в днешната българска територия. До града е имало пристанище, което било разположено на днешното Мандренско езеро.
През следващите три века градът се е разраснал и се е утвърдил като един от най-богатите в провинцията. По времето на император Марк Аврелий (ІІ в. н.е.) е бил защитен с големи крепостни стени. Градоустройството на града е по Хиподамовата система (правоъгълна улична мрежа, ориентирана по посоките на света), с много добро водоснабдяване и канализация. При археологически разкопки е разкрита голяма обществена баня с подово отопление, построена в края на І в. и преустройвана през следващите столетия до края на ІІІ в. Впечатляващи са както размерите на сградата, така и степента, в която е запазена.
Преместването на столицата на Римската империя от Рим в Константинопол през ІV в.оказва голямо влияние върху развитието на града. Той се превръща в елемент от отбранителната система на империята срещу варварските нашествия и важен комуникационен пункт.
Около средата на IV в. е построено правоъгълно укрепление с площ от 5000 кв. м, обхващащо не само римското селище, но и горната част на хълма зад него. Източната градска порта, от която започва главната улица, също датира от този период. През втората половина на VІ в. започват нашествия и славяните.
През 812 г. хан Крум превзел Девелт и изселил местните жители на север от р. Дунав. На тяхно място заселил българи и Девелт се превърнал в българско селище.
През ранното Средновековие градът е станал важен граничен пункт между България и Византия.
Покачването на равнището на Черно море е довело към ХІІІ-ХІV в. до постепенното заблатяване на равнината около лимана. Пристанището се е преместило на изток, към съвременния Бургаски залив. Животът в града западнал и след ХІV в. името на селището не се среща в историческите извори.
При археологически изследвания в района са открити няколко големи монетни съкровища. Намерени са също така статуи, надписи, керамика и дребни находки, които могат да се видят днес в Археологическия музей в гр. Бургас. Крепостта е обявена за архитектурно-строителен паметник в бр. 65 на Държавен вестник от 1965 г.
Деултум е обявен за едно от Чудесата на България през 2011 г., избрани чрез електронно гласуване.
Източник: bulgariatravel.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
