През зимата на 1876-та година студена нощ се е спуснала над Копривщица. Градът спи, а през тъмните калдъръмени улици се прокрадват фигури, които отиват към къщата на бунтовника Танчо Шабанов. Вратата на дома се отваря и лицата на промъкващите се в нощта сенки се разкриват. Това са героите, поборниците, „лудите“ – онези, които съвсем скоро ще дадат живота си за своето мило отечество. Сред тях се открояват съвсем ясно Панайот Волов и Тодор Каблешков. Те са се събрали в Копривщица за да съставят втори комитет. Както сами може да се сетите, образуването на подобно формирование трябва да бъде скрепено чрез клетва – и то каква! Предаваме ви думите, които ни накараха да потръпнем, думите изречени в онази далечна януарска нощ, от които става ясно колко силна е била любовта на младите, на лудите, на смелите към България. Редовете които ще прочетете са пропити едновременно с изключителна печал и героизъм:
„ЗАКЛЕВАМ СЕ В ИМЕТО НА ВСЕМОГЪЩИЯ БОГ, ЧЕ ЗА СЛАВАТА НА НАРОДА И ЗА ЧЕСТТА НА ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА ЩЕ ЗАБИЯ ПЕТСТОТИНГОДИШНИЯ РЪЖДЯСАЛ БЪЛГАРСКИ НОЖ В ГЪРДИТЕ НА КЕЛЯВИЯ ТУРСКИ СУЛТАН. АКО ПРЕСТЪПЯ КЛЕТВАТА СИ, ДА БЪДА ПРОКЛЕТ ОТ ЦЕЛИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД И ДА МЕ ПОСТИГНЕ НАЙ-ТЕЖКОТО БОЖИЕ НАКАЗАНИЕ
АМИН“
Източник: bulgarianhistory.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
