Иван Грозев е личност, за която знаем твърде малко! А е бил сред най-видните възрожденци, патриоти и родолюбци, сред най-близките и скромни помощници на Васил Левски. Него Вазов описва в разказа „Чистият път”, той помага на Левски и подготвят първообраза на Устава на революционната организация – „Карловския закон”.
Роден в град Карлово през 1847 г., завършва търговия във Виена с подкрепата на Иван Гешов. Изгражда модерно за времето си текстилно предприятие в родния си град, разрушено от турците по време на Освободителната война. Участва в изграждането на железницата Цариград – Белово.
След Освобождението на България неговата дейност е още по-значима.
През април 1878 г. Иван Грозев е избран за секретар на Карловския градски съвет. След 1879 г. е председател на Пловдивския окръжен съвет, през 1894-1895 г. – кмет на столицата София, два пъти е избиран за народен представител. Като един от първите кметове на София след Освобождението продължава дейността на Димитър Петков за превръщането ù в град с европейски облик, за изграждането и откриването на паметника на Васил Левски в столицата, за изграждането на църквата „Св. Илия“ в Княжево.
Иван Грозев образува Българското строително дружество, на което се възлага постройката на първата българска железница Цариброд – София – Вакарел, пръв започва да експлоатира мините в с. Мошино до Перник, строи жп-работилница в София за ремонт на локомотиви и вагони, председател е на дружеството за построяване на Варненското пристанище, председател но осигурително дружество „Балкан” и т.н., и т.н.
Иван Грозев е първият председател на Софийската търговско-индустриална камара (днес Българска Търговско-промишлена палата), участвал в създаването на средно търговско училище в София (днес елитните Търговско-банкова и Финансово-стопанска гимназии). Завършва земния си път на 18 февруари 1916 г. в София почти 70-годишен. Колко много може да съгради човек в един живот и колко забравен може да бъде!
Поклон!
Източник: rnews.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.