Тодор Влайков, още наричан с псевдонима си Веселин, е български писател, общественик и политик. Най-известното му произведение е повестта „Дядовата Славчова унука“.
Тодор Генчов Влайков е роден на 13 февруари 1865 г. в град Пирдоп. Завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет през 1888 година. Основател (1895) и председател (1898) на Българския учителски съюз. Действителен член на БКД (дн. БАН) от 1900 година.
През 1890 г. Тодор Влайков и Тодор Йончев основават в Мирково първата българска кооперация – „Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество „Орало“.
Влайков е сред основателите и първи лидер на Радикалдемократическата партия. При основаването на Демократическия сговор през 1923 година участва в групата, изработила първата програма на новата партия.
По-известни произведения на Влайков са:
- „Леля Гена“ (1890)
- „За чича Стайка“ (1891)
- „Ратай“ (1892)
- „Учител Миленков“ (1894)
- „Разкази и повести“ (1897)
- „Дядовата Славчова унука“ (2 изд. 1889 и 1928)
- „Стрина Венковица и снаха й“ (1925)
- „Преживяното“ (1934, 1939, 1942)
- „Есен“ (1891)
През 1926 г. по инициатива на Мария Влайкова, съпруга на Тодор Г. Влайков, е открита сграда, предназначена да помещава Народното кино. Веднага след това новопостроената сграда на ул. „Цар Иван Асен ІІ” е дарена на Министерството на народното просвещение, а малко по-късно киното вече носи името „Влайкова
През 2007 г. с решение на Общинския съвет в Пирдоп е учредена Национална литературна награда „Тодор Влайков“.
Тодор Влайков умира на 28 април 1943 г. в София.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
