Във военни дневници и документи от края на 16 в., описващи боевете на влашкия войвода Михаил Витязул (1558-1601) срещу турците през зимата на 1594-1595 г., се казвала, че по българските земи на юг от Дунав били разрушени над 2000 селища. Тогава били опожарени Черепишкият, Струпецкият и Градешнишкият манастир.
Вероятно след признаването на християните за равноправни поданици на султана, в средата на 18 в., когато започнало масово възстановяване на храмове и манастири, бил възстановен и Градешнишкият манастир. Със сигурност в началото на 19 в. той бил действащ. В двора има надгробен кръст на монахинята Гликерия, починала през 1821 г. През 1861 г. със средства на жителите на с. Градешница била построена новата църква на манастира. Архитектурният план показва, че е градена върху основите на по-стар средновековен храм. В новия градеж били използвани каменни късове от по-стари сгради.
Четири години по-късно, през 1865 г., бил построен манастирският параклис „Св. Йоан Рилски Чудотворец” – на втория етаж на жилищната сграда. Стените му не са изписани, а таванът е покрит с дървена ламперия. Интересен е иконостасът в параклиса, който е по-скоро олтарна преграда, тип антична балюстрада. През 2000-2001 г. църквата е изцяло ремонтирана, а вътрешните й стени са изписани от екип под ръководството на художника проф. Тома Върбанов.
Любопитно: Според предание, описано от йеромонах Дионисий, по време на турското робство имало стар манастир в местността Кърнивото на около 2 км от сегашния. По време на кърджалийските нападения в края на 18 в. манастирът бил опожарен, а монасите избити. Успял да се спаси само един монах, който избягал и се скрил на мястото, където е днешният манастир. Монахът си построил дървена колиба и заживял в пост и молитва. Не след дълго хората от околните села научили за светия човек и започнали да идват при него за съвет и молитва. На мястото на дървената колиба хората построили първата дървена църква, а после жилищните и стопанските сгради.
Източник: nasamnatam.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
