Съществуват сведения за гайдата по нашите места още от първи век пр. Хр.. Древногръцкият географ Страбон е отбелязал музикалността на южните славяни и тяхното изкусно свирене на гайди и свирки.
Гайдата е била употребявана още при старите траки. У нас е била широко разпространена и през османското робство. За това говорят редица документи на хора, пътували през България за Ориента и записали впечатленията си за българските танци и свирни по мегданите.
Например полският посланик Христофор Сбератски, минавайки през България на път за Цариград, отбелязал в своя дневник: „… едни скачат, други гайди уловили, а момци и девойки сред свирците пеят…“
В бита на българина този народен инструмент е играл важна роля. Той е съпровождал всяко значително събитие в личния му и обществен живот.
След кавала и гъдулката гайдата е най-популярният народен инструмент у нас. Среща се почти във всички етнографски области на страната.
Най-добрата гайдарджийска школа може да се посочи в Южна България – Тракия и Странджа, и Североизточна България – Лудогорието (Делиормана) и Добруджа.
В Родопите е разпространена тъй наречената „каба“-гайда, характерна с ниската си звучност.
В България гайдата се използва, от една страна, като солов инструмент, а от друга – за съпровод на народни певци (особено в Родопския край, и то понякога с две и повече гайди) и в оркестъра от народни инструменти заедно с кавали, гъдулки, тамбури и др.
Източник: bgnasledstvo.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
