Георги Агура е български офицер (генерал-лейтенант).
Георги Василев Агура е роден в Чушмелия, Бесарабия на 8 февруари 1853 г. Учи в Духовната академия в Измаил и в Яш. През 1879 г. завършва първия випуск на Военното училище в София, на 10 май е произведен в чин подпоручик.
Зачислен е в 1-ва пеша бригада. През 1879 г. е адютант на княз Дондуков-Корсаков, след което е флигел-адютант на княз Александър Батенберг.
На 25 август 1880 г. постъпва във Военно-юридическа академия в Санкт Петербург и я завършва през 1883 г. На 30 август 1882 г. е произведен в чин поручик. Георги Агура е първият български офицер с юридическо образование. През 1884 година е военен следовател и прокурор и преподавател по военна администрация във Военното училище. След Съединението е началник на Военносъдебната част и главен военен прокурор на Княжеството. На 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан.
През Сръбско-българската война (1885) е командир на Княжевския (Владайския) отряд, който получава задача да заеме и отбранява Владайското дефиле и Бучинския проход. При настъплението към Цариброд командва колона, която участва в освобождаването на града.
След войната служи във Военносъдебното ведомство, участва в разработването на Военнонаказателния закон. Ръководи приемането на нов дисциплинарен устав във войската. През периода 1886 – 1901 г. преподава закони и етика във Военното училище. На 1 април 1887 г. е произведен в чин майор, на 2 август 1891 г. е произведен в чин подполковник, а на 2 август 1895 г. – в чин полковник. Същата година излиза книгата му „Сравнителна критическа студия“, която съдържа дисциплинарните разпореждания, действащи в българската войска, съседните войски и тези на по-големите европейски държави. През 1900 г. полковник Агура написва текст за националния химн, който да замести „Шуми Марица“. Въпреки натиска, оказан от цар Фердинанд I новият химн не е приет, но царят решава да го направи дворцов химн. Така се появява т.н. „Химн на Н.В. Царя“, чийто композитор е Емануил Манолов. На 15 ноември 1900 г. Агура е произведен в чин генерал-майор.
На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 души генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Агура е един от тях. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери. До този момент то е давано само на офицери от запаса
По време на Балканската война (1912 – 1913 г.) генерал Агура е главен военен прокурор и началник на Военносъдебната част.
Генерал-лейтенант Георги Агура умира на 10 февруари 1915 година в София.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.