Династията на Комитопулите. Управлението на Давид, Мойсей, Арон и Самуил

Скоро след като цар Петър (управлявал: 927-969) умира, все още свободните български земи се управляват от династията на Комитопулите, синовете на комит Никола – Давид, Мойсей, Арон и Самуил.

Като лидери на българската аристократична класа, те също са част от съюза на киевския княз Светослав с болярите в България срещу императора на Византия. През 970 г. при съвместни действия българи и руси разбиват византийците при Пловдив.

След няколко победи срещу византийците, четиримата братя добиват голям престиж. Комитопулите са славени като герои – борци срещу Византия.

Допълнителна слава им донася това, че приемат избягалия след падането на Преслав патриарх Дамян, като така той може да продължи да бъде глава на българската църква.

Комитопулите управляват България заедно. Давид ръководи българските територии в Тесалия, негов управленчески център са Костур и Преспа.

Вторият брат – Мойсей се организира в Струмица. Неговата цел е да охранява българското Беломорие. Арон — третият брат се намира в Средец, той възпира византийците да не преминат линията Одрин — Пловдив — София — Ниш — Белград. Най-малкият брат, Самуил управлява Видин, негова задача е да изготви план за освобождението на изгубените български земи на североизток. Главната цел и на четиримата братя е да укрепят държавата и да си върнат изгубените български земи.

Този момент на слабост е използван от българите, Мойсей обсажда Серес, но случайно хвърлен камък от крепостта го убива на място, Давид също загива при странни обстоятелства, той е убит от наемни убийци, край Преспа, често съвременните историци твърдят, че зад тези убийства стои Самуил, с цел да си осигури самостоятелна власт, но подобни предположения не са доказани.

Действията на двамата братя преди смъртта им привличат вниманието на Византия към тях, което дава възможност на Самуил да се подготви за ново настъпление.

След смъртта на Давид и Мойсей, Арон е най-възрастният от вече двамата братя. Той ръководи българските земи, които се намират най-близо до Тракия, император Василий решава да се насочи към него. Освен да предотврати съюз между българите и византийските бунтовници, един евентуален договор с Арон ще възпре появата на втори фронт от север, докато войските на императора се бори за потушаването на бунта в Мала Азия. Друг е въпросът, че Арон иска да спре войната с Византия и постепенно да си осигури самостоятелна власт, като отстрани по някакъв начин брат си Самуил.

Договорът между двамата владетели включва сродяване. Арон избира за своя жена сестрата на Василий II. От Цариград е изпратен севастийският митрополит, който вместо сестрата на императора води със себе си неизвестна никому жена (наречена от някои хронисти проститутка), Арон веднага разкрива измамата и нарежда митрополитът да се обезглави и главата му да се прати на Василий II, когато византийският император разбира за стореното събира армия, и се насочва към прохода Траянови врата, щом го преминава достига Средец и обсажда града.

Обсадата продължава 20 дни, византийците претърпяват поражение. Българите изгарят обсадните машини и взимат със себе си много добитък, злато и пленници. Василий II побягва, но поради несъобразителност минава отново през Траянови врата, където се натъква на засада от Самуил, притекъл се на помощ на своя брат. Почти цялата византийска армия е унищожена или попада в плен, а императорът бяга. Според повечето извори датата на това поражение е 17 август 986 г..

В същия този ден Самуил научава и за тайните преговори на Арон с Василий за сепаративен мир и за замислите му да го убие. Така започва скандалът между двамата братя, който завършва със смъртта на Арон и целия му род. Единствен оцелява синът му Иван Владислав, защото за неговия живот се застъпва Самуиловият син Гавраил Радомир. По-късно /август 1015 г./ Иван Владислав убива Гавраил Радомир по време на лов и заема неговото място на престола, а потомците му стават известни като ааронов клон на Комитопулите.

След смъртта на Арон цяла България минава в ръцете на Самуил.

В продължение на десетилетия цар Самуил успява да удържи атаките на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване.

Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г., вероятно от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при Беласица. След преждевременната смърт на царя, България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години по-късно идва и краят на Първото българско царство

Източник: mgpz.org

Вижте повече на Patrioti Net