Лековитият извор „Кушбунар“ е в границите на Природния парк Сините камъни край Сливен, на 1050 м.н.в. в местността Кушбунар, заобиколен от вековни дървета. Името му идва от местността, в която се намира, а именно – Кушбунар. Кушбунар на турски означава кладенец на птиците. Според преданията, водата на извора лекувала не само хората, но и орлите. Когато я пиели, малките неукрепнали орли ставали силни и смели. Така дошло и името на извора – Кушбунар.
Рядко живописен, известен още на траките, изворът е прочут с лековитите си свойства още преди много години. На запад, в близост до него е била съградена малка църква, посветена на „Преображение господне“, останки от която е имало до края на ХІХ век. Църквата е била унищожена напълно още през 19-ти век. В разрушената обител се е почитал християнския празник Преображение Господне. За да го отбележат, на 6 август вярващите се събирали в местността край извора, за да направят събор в чест на празника. Те вярвали, че на този ден самодивите слизат от гората, танцуват своите чудни танци и потапят телата си в извора.
За извора е писано в хрониките на летописеца Махмуд Герей, който придружавал през 1702 г. кримския Султан Селим Герей, дошъл тук да търси целебна сила.
Водите на Кушбунар били много ценни и за хайдутите. Да починат, да се разхладят или да излекуват раните си, край този извор посядали и славните хайдути: Злати Кокарчоолу, Никола Аджема, войводите Панайот Хитов и Хаджи Димитър, Васил Левски, като знаменосец в четата на Хитов и много други. Комитите имали обичай да се заливат сутрин рано с вода от извора, която лекувала и калявала телата им.
Източник: lekuva.net, opoznai.bg , infotourism.sliven.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
