На 8 февруари 1878 г. е освободен град Несебър от турско робство!
Обявяването на акта на освобождението става без нито един изстрел след като майор Колантаевски, начело на военна формация от полуескадрон от 2-ри ескадрон на 13 Драгунски на Военния орден полк завзема града по същия начин, както и ден преди това Поморие.
Информацията за събитието се съдържа в том 75 от Сборника с материали за Руско-турската война 1877-1878 на Балканския полуостров, чиято поредица започва да излиза в Санкт Петербург през 1911 г. Всъщност, става въпрос за документи, обнародвани от името на Военната комисия на Руския генерален щаб.
Предисторията
На 6 февруари 1878 „летящият отряд” на полковник Александър Лермонтов превзема Бургас. При влизането в града отрядът бил посрещнат от гражданите начело с духовенството от австрийския, италианския и гръцкия консули. В църквата бил отслужен благодарствен молебен. Австрийският консул предал на командващия Лермонтов ключовете на турските складове с провизии, които те оставили при отстъплението си към Константинопол /Цариград/
Донесението
На другия ден по нареждане на полк. Лермонтов руски ескадрони потеглят към Анхиало (Поморие) и Месемврия (Несебър).
Донесението от Лермонтов е до командването на 11 армейски корпус за освобождението на Бургас и околностите на градове, визирано на 25 януари, архивирано по-късно в Централното управление на архивите, съдържат се в известие на държавните архиви. В режим на охрана на дежурството в Бургас на 26 януари /7 февруари/ майор Колантаевски завзема със своя полуескадрон Поморие, а на другия ден – 27 януари /8 февруари/ овладява Несебър. На разположение на Колонтаевски се придават турските складове и разположени на пристанището на града. По-късно в Несебър била разквартирувана рота от 104 Устюжки пехотен полк.
20 декември 1877 или 27 януари 1878
Очаквайки освободителите, още преди пристигането на руския отряд, местните жители обезоръжили целия турски гарнизон в града и му отнели 3 оръдия. В района върлували шайки от башибозуци и черкези, които палели и ограбвали селищата и избивали българите. Много хора от околните села били приютени и спасени в Несебър. Според книгата „Месемврия на Евксинския понт” описана в тетрадката си Маргаритис Константанидис /събрана през 1915 г./, отпечатана през 1945 г. от Георгиос А. Мегас пише,че: „Тогава много от жителите на българските села, избягвайки от клането на размирниците,се укрили в Месемврия,където получили защита и грижа от местните жители. Накрая пристигнала и руската войска,която превзела града на 20 декември 1877” .
Източник: radiomilena.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
