Костурската съединена чета e българска военна част, участвала в Балканската война през 1912 година, включваща доброволческите чети на Македоно-одринското опълчение № 4 с войвода Васил Чекаларов, № 5 на фелдфебел Иван Попов и № 6 на Христо Силянов. Четата тръгва от България с 45 души личен състав – 20 души чета в № 4, 15 в чета № 5 и 10 души в № 6, но числеността ѝ се променя по време на бойния път. След началото на военните действия между съюзниците и Османската империя четата се насочва през Леринско за Костурско. Отрядите на съединената чета пленяват 2500 турски войници край Костур.
Четвърти, Пети и Шести партизански взвод са формирани на 18 септември 1912 година. На 7 октомври 1912 година трите взвода като една сборна чета преминават река Вардар при Градец и Удово и два дни по-късно при Петрово се съединява за кратко с четите на Алексо Джорлев, Алексо Стефанов, дякон Евстатий, Павел Христов, Славчо Пирчев, Константин Дзеков и Коста Христов Попето, а четата достига до 150 души четници.
На 17 октомври четата се намира в Горничево, Леринско, откъдето войводата Марко Иванов заминава за Кайляри за среща с главнокомандващия гръцката армия. На 19 октомври гръцката армия и сборната чета провеждат първа съвместна акция при Кили дервент, като след победата частите са посрещнати в Баница. На 20 октомври гръцката армия е разбита при Лерин и планираната обща акция срещу града е осуетена. Костурската чета освобождава последователно Невеска, Прекопана и Загоричани и обезоръжава околните турски села и помашкото Жервени. След това са освободени и селата Апоскеп, Дъмбени, Габреш и Косинец.
След разгрома на Пета гръцка дивизия при село Баница сборната чета на Васил Чекаларов води ариергардни сражения с турския аскер и осигурява изтеглянето на гръцките части. При общото изтегляне четата прави опит да защити селата от напредващите турци. На 29 октомври четата подпомага гръцките войски при превземането на Кайляри, а на 8 ноември разбива и пленява 600 турски войници при Писодер и Желево. Ден по-късно пленяват още 100 турски войници при Капещица, а на 13 ноември обединените чети влизат в Костур, като са тържествено посрещнати от членовете на българската община, начело с архерейския наместник Панарет. На 29 ноември гръцките части се оттеглят от областта Кореща, а съединената чета се поставя в защита на селищата там.
Костурската съединена чета е разформирована в края на месец ноември 1912 година, като четниците се включват в редовните дружини на Опълчението. Васил Чекаларов заминава на 24 ноември за Солун и София, а почти всички четници се прибират по родните си места, като тези от България и няколко костурчани се разделят между Силянов и Попов, като Силянов потегля към Дъмбени, а Попов – към Смърдеш.
На 29 ноември турците нападат и завземат Билища, а гръцката войска панически се изтегля от Капещица през Дъмбени, където в това време се намира Силянов с част от четата. Към него се присъединява Попов и заедно с набързо сформирана чета от Четирок завземат височините над Капещица, където дават отпор на турското настъпление. Новопристигналата от САЩ чета на Пандо Сидов и гръцки части впоследствие подпомагат четата и удържат турските нападения до 2 декември, когато на помощ идват две евзонски дружини, и с общи усилия отблъскват турските части.
След това сражение войводите и част от четниците се изтеглят от Костурско. Силянов минава първо през Костур, от там се среща с Попов в Кономлади, от където заедно напускат Костурско и заминават към Солун на 18 декември. Официално Костурската чета е разформирована на 20 декември 1912 година.
Войводата Христо Силянов описва бойния път на Костурската съединена чета в произведението си „От Витоша до Грамос“ (1920).
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
