В българската музика има една легенда и тя се нарича Леа Иванова. Един живот, отдаден без остатък на песента и публиката, изживян артистично, с усмивка. Живот, който преминава под звездата на успеха, въпреки трудните периоди, съмненията и разочарованията.
Леа Иванова е родена на 13.08.1923 г. в Дупница. Израства в Цариград, където пее в детския хор на Българската екзархия. По-късно учи в Дутанща (сега Дупница), а в началото на 40-те години заминава за София с намерението да следва в Художествената академия. Музиката се оказва по-силна и тя постъпва като солистка на джаз-оркестъра „Славянска беседа“, ръководен от саксофониста Леон Алфаса. Продължава в „Джаз Овчаров“, а се утвърждава в оркестъра на „Оптимистите“ с диригент Божидар Сакеларов, с който работи до 1956 (през 1957 участва в турнето на оркестъра в Полша). Репертоарът й по това време се състои от песни в стил „суинг“ (любима певица Елла Фитцджералд).
В началото на 50-те за джаза настъпват трудни времена и тя е принудена да търси ново амплоа. От 1956 работи с оркестрите на Христо Вучков и Димитър Ганев, Големият оркестър към Концертна дирекция (диригенти Борис Симеонов, Емил Георгиев). В този период се появяват песните „ЦУМ, ЦУМ, ЦУМ“ (муз. Бенцион Елиезер), „Чико от Порто Рико“ (муз. Емил Георгиев), чрез които става изключително популярна. От 1957 започва сътрудничеството й с Еди Казасян, продължило почти 30 години, който сформира и ръководи през цялото време нейния съпровождащ оркестър. Концертните турнета в Румъния, Унгария, Сърбия (през 1960 пее в Белград с оркестъра на Куинси Джонс на сборен концерт) преминават при голям успех. Суперлативите в пресата достигат връхната си точка по време на гастролите във „Фридрих щадт палас“ в Берлин (7 програми за сезона 1962-1963).
В периода 1963-1983 работи предимно във вариетета и шоупрограми от висока класа (например в „Бернс“ – Стокхолм са гостували Марлене Дитрих, Хари Белафонте, Том Джоунс, Ърта Кид). Репертоарът й включва френски шансони, евъргрийни, руски романси, български фолклор, италиански канцонети. Участвала е в съвместни програми с Жилбер Бекер, Удо Юргенс. Гастролите й включват цяла Западна Европа (с изключение на Италия и Великобритания), САЩ, Канада, Южна Америка, Близкия Изток. В оркестъра по различно време са участвували Людмил Георгиев, Михаил Ваклинов, Християн Платов, Ангел Везнев, Петър Славов, Емануил Манолов. Изявите й в България в този период са инцидентни и придобиват периодичен характер от края на 70-те. През 1980 предприема концертно турне с Естрадния Оркестър на Комитета за Телевизия и Радио, а тримесечното лятно турне през 1985 е последното в нейната богата творческа биография.
През 80-те записва няколко нови песни по стихове на Петър Караангов, Любомир Левчев, Георги Константинов, Владимир Голев по музика на Еди Казасян („Неграмотно сърце“, „Би трябвало да имам два живота“, „Тръгвам си без шум“). През 1985 е удостоена с орден „Кирил и Методий“ I степен. Има издадени албуми от фирмите „Qaliton“ (Унгария), „Electrorecord“ (Румъния), „Deutsche Vogue“ (Германия) и „Балкантон“. Албумът „Нощен клуб Интернационал – на живо“ е записан в „Баеришерхоф“ в Мюнхен, Германия.
През 1988 издателство „Музика“ издава книга, посветена на Леа Иванова – „Би трябвало да имам два живота“, съставена от Георги Георгиев и Еди Казасян. Интересът към личността и песните й се възражда през 1998 след появата на две кавър-версии на „Шу-шу“, изпълнени от Мариус Куркински и Мария Косара. През 1999 г. в киноцентър „Бояна“ реализират филма „Страсти за Леа“ по сценарий на Еди Казасян.
Леа умира на 28.05.1986 г. в София. Това, с което ще бъде запомнена Леа, освен с невероятната си музика, е нейната невероятна личност, нейните чар, остроумие, бохемски маниери и навици и цветните спомени, оставили следа в паметта на мнозина.
Йордан Рупчев
Източник: leaivanova.dir.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
