Никола Войводов загива, верен на клетвата си към родината!

„Братя наши, Цветко и Никола, вий юнашки паднахте, умряхте – двама верни синове народни – за правда младост не жалихте. Хвала вази за ваш’то геройство!Вашата памет за нас ще е свята, името ви няма да загине, ще се носи и ще се разнася… “ – /сръбска народна песен/

Враца е известна пред цяла България, като градът на Ботевата слава, но малцина днес знаят, че в националната ни история врачанинът Никола Войводов е предшественик на саможертвата на Христо Ботев. Той пръв стига до идеята да се използва кораб за революционна акция. През 1867 година Войводов организира чета за освобождението на България и загива в сражение с турската стража на борда на парахода „Германия“ в пристанище Русчук. На негово име е наречен централния булевард във Враца, а от скоро и училището в ЖК „Дъбника”.

Никола Хаджикръстев Върбанов е роден във Враца през 1842 г. Баща му, хаджи Кръстьо Върбанов, бил голям търговец-джелепчия и винар. С майка му, Елена, отгледали пет сина: Никола, Статко, Иван, Христо и Митю.
Никола учи в родния си град, а след това продължава образованието си във френския католически колеж в Бебек, Цариград, където остава до 1860 г. Усвоява английски, френски, италиански, турски и гръцки език. Сътрудничи в някои български периодични списания и вестници. След завършването си се върнал във Враца, но не станал учител, както му предлагали първенците, а се отдал за две-три години на бубарството. Сдружил се с един италианец и през 1865 г. заминал за Милано да изучи копринената индустрия, за да я развие във Враца.

Това явно е било само предлог, защото веднага с пристигането си в Италия той се свързва с карбонарите. Гарибалди и Мацини дълбоко въздействали на младия българин. Той започнал да изучава италианската и западна история и литература.
През лятото на 1867 г., решил да се посвети на освобождението на България, той заминал за Браила, където се включил дейно в работата на Браилската българска община. Разочарован от несъгласията сред емигрантите в Браила, заминава за Галац, където започнал да организира чета, с която мислел да премине Дунава.

В Галац той променя името си на Никола Войводов, което ясно показва неговите идеи за повеждане на открита борба за освобождение на България от турско робство. Отдава се изцяло на революционна дейност, като е поддръжник на постоянната четническа война срещу Османската империя. Влага всичките си средства в тази борба. Събира около себе си младежи-идеалисти, образовани, сериозни и честни, между които Михаил Греков, Димитър Асенов, руският офицер Далматов, Цвятко Павлович от Сърбия, също карбонар, с когото се сприятелява в Италия, и др. Събирали се в неговата галацка квартира. Войводов и Павлович, между които съществувало тясно приятелство, смятали, че моментът в България бил подходящ за вдигането на въстание. Свързали се със Стефан Караджа, който не мислел, че моментът е подходящ, но те започнали трескавата му подготовка. Решили да наемат една по-подходяща квартира за щаб на бъдещите четници и за складирането на оръжието.

Никола бил избран за войвода. Оръжието било проверявано от Далматов, а униформите се шиели под надзора на сърбина Милан. Униформите били еднообразни венгерки от тъмножълт шаяк, обшити по яката, предниците и ръкавите със зеленикави ширити. Калпаците били черни с пиринчени лъвчета, а войводата и байрактарят – Цвятко Павлович, имали сребърни лъвчета с надпис: „Свобода или смърт.“ Ушито било и знаме от зелен копринен плат, с лъв по средата и с надпис: „Свобода или свърт“. Униформите и оръжието четниците опаковали в денкове. С помощта на българина Кавалджиев, който имал връзки в митницата, денковете били предадени на парахода с предназначение за Радуевац – Сърбия – от където четата трябвало да настъпи в западна България, заедно с четата на Иван Кулин и македонецът Йеремия.

Михаил Греков, участник в събитията, разказва в спомените си:

„Беше 2 август 1867 г. Войводата свика генерално събрание, на което присъствуваха мнозина четници – не всички, защото значителна част, повече от половината, бяха заминали по заповед на войводата още преди две недели за мястото, гдето трябваше да отиде четата. След вечерята войводата отвори заседанието, гдето станаха доволно бурни разисквания. Дебатираха: Никола Войводов, Цвятко Павлович, Далматов и Милан.“

Войводов съобщил, че назначава за свой помощник Цвятко Павлович и поискал всички присъствуващи да дадат клетва, че ще се подчиняват еднакво и на двамата и предложил пътуването до Радуевац да стане с параход. На това предложение се възпротивил руснака Далматов с мотивировката, че австрийските параходи не представляват гаранция за пътуване по Дунава. Далматов настоявал да се пътува по сухо, през Румъния, за по-сигурно. Това негово предложение било подкрепено от голямата част на хъшовете и войводата останал сам с Цвятко Павлович на решението си да пътуват по Дунава, въпреки сериозните доводи на Далматов.

На 8 август 1867 г. четниците се отправили пеша за Букурещ, а Никола и Цвятко се качили от Галац на парахода „Германия“. Когато параходът спрял на Русенското пристанище, пътниците се почудили, защо имало многобройна войска и по Дунава кръстосвали полицейски лодки с въоръжени заптиета. Един юзбашия, придружен от стражари, влязъл в парахода. Започнали да оглеждат пътниците. Открили двамата бунтовници и им наредили да ги последват, след като им поискали паспортите. Двамата казали, че няма да напуснат парахода и че техните паспорти са техните пистолети. Те избягали в салона на първа класа и като се заключили, подготвили се за отбрана. Започнала стрелба, в която убили един от заптиетата. Полицейските власти се обърнали към австрийския консул в Русе, де Мартир, също масон, който бил приятел и в една ложа с Мидхат паша. Той се опитал да убеди двамата да се предадат, нарушавайки неприкосновеността на един чужд параход. Мидхат паша бил на пристанището. Той и де Мартир дали заповед на капитана да опразни кораба и да го предаде на турската полиция. Тълпа от турски заптии нахлула в парахода, натрошили вратите на салона, започнала стрелба с убити заптиета, но и двамата българи намерили смъртта си. Цвятко бил убит на место, а Никола, още жив, починал по-късно, без да предаде някого, от страшните мъчения на Мидхат паша.

Спорд сведенията на Никола Обретенов, Войводов и Цвятков са предадени от Величко Симеонов от Шумен/предател и на Ангел Кънчев/, на когото разказали защо обикалят Влашко. Когато тръгнали с парахода за Белград, Величко отишъл в Мачин да съобщи на Мидхат паша, че двама агенти на комитета в Букурещ пътуват с парахода „Германия“.

В сръбския държавен архив се пази цялата преписка, водена между Белградското правителство и Цариградското, отнасящо се за този позорен и трагичен акт – допускането на австрийска територия да се разпорежда турската полиция!
На 23 август 1867 г. Белградският митрополит Михаил отслужил панахида за двамата православни българи в съборната църква в Белград, като произнесъл трогателна реч:

„И пак трябва да оплакваме нови жертви на варварско убийство, да скърбим за невинни наши люде, умъртвени чрез злодейство… от дивата сила на фанатизма и зверството… нашият белградчанин и Никола Войводов, син на братски нам народ, мъченически пострадаха в Русчук, на парахода „Германия“… не е ли това грозно нарушение на всичко, което е свято и не е ли това деяние на диви зверове … и на всичко това Европа гледа равнодушно…“.

Михаил Греков пише, че Войводов бил оставил в бащиния си дом много ръкописи и интересни книжа, които турската полиция във Враца при един обиск прибрала по заповед на правителството и изпратила във Видин на управителя на санджака. Какво е станало с тези документи, не се знае до сега.

Никола Войводов e погребан в Русе, вероятно от голямата българка баба Тонка Обретенова. Праз 1938 г. инициативен комитет пренася костите на войводата във Враца. Официални лица, врачанският гарнизон и многохилядно множество изпращат тленните останки до църквата „Св. Възнесение”, където са препогребани. По случай 100 годишнината от гибелта му, през 1967 г. останките са пренесени в родната му къща, в която е устроена музейна експозиция. По късно там е поставен и надгробният кръст.

Днес, „признателното” поколение е издраскало със спрей и обезобразило къщата на Войводов. Никола Войводов влиза в пантеона на големите български революционери със своя пример и саможертва. Героят от Враца се явява предтеча на последвалите безсмъртни подвизи на Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Христо Ботев и техните четници.

Красимир Богданов

Източник: krasimirbogdanov.blogspot.com