Дядо Цеко Петков – Войводата е роден е в с. Дългошевци, днес Замфир, Ломско. С оръжие в ръка кръстосва из горите на Хайдушки дол, та да защити българската чест и българското име. На 27 години е избран за кнез на с. Дългошевци.
През 1850 г. участва в най-голямото въстание в Северозападна България – „Раковишката буна”. След събитието лично участва в преговорите с Великия везир в столицата на Османската империя Цариград, където се държи не като роб, а като равен, с достойнство и гордо великолепие. Две години по-късно повежда две хиляди души до Видинския конак, за да се оплачат от обирите, грабежите и золумите на османците.
В Кримската война /1853-1856/ прочутият капитан Дядо Цеко получава своята 22-ра рана. Три години се бие редом с русите. Лично руският император Николай I го награждава със сребърна сабя, а адмирал Нахимов му окачва златен Георгиевски кръст.
В 1862-1867 г. Дядо Цеко се включва в I и II българска легия рамо до рамо с Левски, Раковски и Караджата. Бие се в Сръбско-турската война през 1876 г. и с незараснали рани и счупени ребра бяга от лазарета, за да се бие в Българското опълчение за свободата на своя народ.
В Освободителната за България Руско-турска война /1877-1878/ старият войвода крачи беловлас с 400 души доброволци през заснежения Балкан, за да помага на русите. Народният войвода окачва златно гвоздейче на Самарското знаме просълзен:
„Да даде Бог това свято знаме да мине открай докрай българската земя и да изтрие сълзите на нашите майки, жени и дъщери. Да възкръсне България!”
След Освобождението войводата става подпредседател на Великото народно събрание.
Източник: adm.lom.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
