През май 1444 г. войската на полския крал Владислав ІІІ, отправила се на кръстоносен поход срещу турците, стига до Видин. Войска е малко преувеличено казано, защото това всъщност е един отряд от около 7,5 хил. души, главно поляци, но в него са се включили 650 рицари от Германия, Австрия, Унгария. Въпреки благословията на папата за този поход, не са се отзовали латинците – италианци и французи, а Владислав много е разчитал на тях.
Но и при това положение той не се отказва от начинанието си и повежда тези, които е събрал. Пътят му до река Морава е лесен. В тези земи турците още не са успели да наложат своята власт. Първите нападения от тяхна страна са след като Владислав преминава река Морава, но те са от малочислени отряди, които лесно успява да разбие и така стига до Видин. След превземането на града турците са запазили крепостните стени, в него е настанен гарнизон от 15 хиляди души, защото го смятат за важна опора в покрайнините на завладените земи и изходен пункт за нови завоевания.
Когато Владислав стига до стените на крепостта, портите й са здраво залостени, а войниците му са посрещнати с дъжд от стрели. Налага се крепостта да бъде обсадена. Но полският крал не иска да губи време. Неговите намерения са бързо да стигне до Черно море и след това да нападне и превземе столицата Одрин. Същевременно не иска да остави в тила си такъв укрепен град с многочислен гарнизон.
Докато се чуди какво да прави, при него идват български първенци от Видин и околностите. Те предлагат у турците да се създаде впечатление, че войската на Владислав се оттегля на запад, защото е сметнала за невъзможно да превземе крепостта. Това ще повиши самочувствието на османците и те ще се втурнат да преследват християнските войници. В същото време българите в града ще вдигнат бунт и ще се справят с малкото останали там турски войници.
Владислав приема този начин на действие и всичко става по замисления план. Поляците се изтеглят зад Тимок, но рицарите и полската конница се укриват около източния бряг на реката. Турците правят разузнаване и чрез него установяват, че на западния бряг има не повече от 4 хиляди пешаци, с които лесно могат да се справят. Затова предприемат нападение през няколко брода, където реката е до кръста. Но това е така, защото българите са направили няколко бента и затова нивото на водите е спаднало.
И когато турците навлизат в реката, бентовете са отприщени и ги залива вълна, висока над 2 м. Тя отнася хора и коне. Оцелелите се добират до източния бряг, но там ги нападат рицарите и полската конница. Турците се впускат в бягство, но по пътя са пресрещнати от въоръжени с вили, коси и брадви българи. Тичайки без ред, османлиите успяват да стигнат до Видин. Вратите на крепостта обаче са затворени. Поетото обещание от българите да въстанат и да се справят с останалите там турски войници е изпълнено.
Поляците и рицарите, които не са понесли никакви загуби, а и са с повишен боен дух от успеха, се впускат да громят турците. Към тях се присъединяват и българи от околностите на Видин. Вражеските военачалници са напълно объркани. Тогава имамите тръгват сред обезверените и уплашени войници и ги призовават да дадат живота си за славата на Аллаха. Фанатизираните турци се съвземат и се хвърлят в отчаяна битка. Но християнските воини ги посрещат хладнокръвно и прекършват техния устрем. След двучасово сражение на бойното поле загива почти цялата турска войска. Малцината оцелели търсят спасение чрез бягство.
След като противникът е напълно разгромен, вратите на крепостта се отварят и воините на Владислав са тържествено посрещнати в града. Полският крал е въведен в полуразрушения дворец на последния български цар Иван Страцимир и е поставен на импровизиран трон, а на главата му слагат корона от върбови клонки.
Видин отново става столица на българското царство. В полския отряд се включват 3500 българи и тръгват да освобождават поробената си родина. Глътка свобода, но тя е така сладка и изпълнена с надежди.
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
