Град Струга се намира на северния край на Охридското езеро. По време на Балканската война 300 мъже от него се включват в Македонското опълчение, което става част от българската армия. Но то се сражава в Родопската област, а в Струга влизат сръбски войски и след Междусъюзническата война населеното място попада в пределите на кралството.
Оцелелите 130 опълченци се завръщат в родния край с пушките и униформите си, много от тях обкичени с ордени и медали. Прогонват назначения от сръбските власти кмет и на негово място поставят поручик Станойко Владковски, който е бил командир на рота в опълчението.
Понеже обстановката е нестабилна в почти цяла Македония, сърбите се стремят да утвърждават своето управление преди всичко в по-големите градове и затова първоначално не отделят внимание на събитията в Струга. Но когато назрява Голямата европейска война, в която Сърбия и България по всяка вероятност ще са противници, властите в Белград решават да си подсигурят тила.
Затова те пристъпват към смяна на всички кметове в Македония, за които има сведения, че подкрепят българщината. Когато обаче изпратените за тази цел в Струга сръбски чиновници, придружени от един взвод, пристигат в града, те са посрещнати от 40 опълченци в униформи и с пушки, които заявяват, че само населението на града има право да решава кой да е кмет.
Командирът на взвода иска подкрепление от Охрид и му изпращат цяла рота. Съставя се план за унищожаване на опълченците. За неговото изпълнение е определена нощта на 24 срещу 25 май, защото през деня българите ще празнуват празника на светите братя Кирил и Методий и ще бъдат с отслабено внимание.
След смрачаване сръбски войници начертават с тебешир хиксове по портите на къщите на опълченците, за да намерят обектите за нападение през нощта. Като се завръща малко по-късно от обикновеното, кметът Станойко Владковски забелязва на вратата си тебеширения знак. Отначало не обръща внимание, но случайно открива същия на съседната порта, която е на един от опълченците, а такъв няма на другия му съсед.
Това го хвърля в почуда, но като започва да размишлява, стига до извода, че не е случайно. Обикаля други къщи и вижда, че знаци са поставени само на тези, в които живеят опълченци. Започва да чука на вратите, събира десетина и им казва, че нещо лошо се готви. Понеже няма време да предупредят всички, те се въоръжават и се спотаяват в черковната градинка.
Един от тях се качва на камбанарията и към 22 ч. забелязва сръбски войници със запалени факли. Станойко Владковски нарежда да се бие камбаната и заспалият град се пробужда. Хората излизат с фенери и газеничета, и препречват пътя на сръбските войници. Те са стъписани и объркани. Опълченците дават залп във въздуха и ги приканват да предадат оръжието си, иначе ще бъдат изтребени до един. Междувременно и повечето от другите опълченци вече са излезли с пушките си и насочват дулата им срещу тях. Без нито един изстрел сръбските войници предават оръжието си. Оставят им факлите. Нека с тях си осветяват пътя към дома, който е далече на север, а тук е било и ще бъде българско.
доц. Йордан Василев, д-р по история
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
