Йосиф Брадати е един от най-видните книжовници на ХVІІІ век, представител на така наречената група на дамаскинарите.
Проповедник и писател, проникнат от любов към народа си, със самочувствие и съзнание за общественото значение на книгата, той е определян като предвестник на Паисий.
Йосиф Брадати е роден около 1682 година в Елена. По всяка вероятност още твърде млад, е постъпил в някой манастир като послушник. За пръв път срещаме името му през 1703 година, когато е бил в Пловдив. През 1757 година Партений Павлович го среща в Рилския манастир и пише в автобиографията си, че „Йосиф Дългобрадати… и сега живее“ в обителта.
Като манастирски таксидиот и проповедник Йосиф Брадати обикаля из България, за да събира помощи за манастира и да разнася своите сборници със слова, за да бъдат преписвани от будни свещеници и монаси. Енергичен и буден човек, той посвещава своя живот на пътуване по наши и чужди земи в усилен книжовен труд и нравоучителна проповедническа работа.
За пътуванията сам отбелязва: „поистину, в колику места и градове приходих“, а следите на неговите сборници, главно от Дамаскин Студит и Йоан Златоуст, се откриват на различни места, особено в Западна България – Самоков, Враца, Пазарджик, Белово, Кочанско, а също и в Габрово.
В Народната библиотека „Свети свети Кирил и Методий“ в София се пази сборник, който съдържа 30 слова, повечето от Йоан Златоуст, написани от Йосиф Брадати през 1749-1751 г. Словата са писани на много места, личи от приписките в тях – „написах това житие у Враца в дом Димо Николови син в лето 1750 аз, Йосиф“ например.
Или „От много любов и имущоми святому отцу Йоану многострадалному написах житие и битие и възвращение честни мощи месеца юния 7 в лето 7259- 1751 у Самоков, писах в дом хаджи Йоан Ерина, Йосиф непотребни“.
До нас са достигнали няколко сборника, съставени от Йосиф Брадати – сборник от 9 слова, написани в Рилския манастир през 1742 година (притежание на белградската Народна библиотека), Тълковно евангелие (първата част – в Янкуловия сборник, а втората – в сборник на поп Тодор от Враца), сборник от 36 слова (в Янкуловия сборник, вероятно не всички на Йосиф Брадати), сборник от 28 слова (също преписан от Янкул), сборник, преписан от монах Роман през 1756 година (пази се в библиотеката на Сръбската академия на науките), сборник, преписан от монах Никифор през 1757 година в Рилския манастир.
В тези сборници са поместени около 160 слова. Изпъстрени са с приписки, оставени от книжовниците, които са ги преписвали.
През 1756 година йеромонах Роман пише бележката: „Знайно буде, како Йосиф Брадати, посник от Рилскаго монастира, превел и изписал от греческаго езика на словенски, и аз Роман йеромонах преписах от негово писание сия книжица, ради женски и бабини враговщини, заради самовили и бродници, за да се чете на ползо женам, ва лето 7264 от рождества Христова 1756; у Габрово Терновско тогда бях; братие, благословите, а не клъните, аще что погреших яко человек рукою моею.“
Друг преписвач – Никифор монах, съобщава: „Сию книжицу преписах от духовника Йосифа у святи обител Рилски при игумена Серапиона йеромонаха в лето 1756“. Никифор преписва още два сборника от Рилския манастир през 1753 и 1767 г.
Поп Тодор пък ни е оставил свидетелството: „Сию книжицу нописах аз поп Теодор от Враца от гръчески извод от духовника Йосифа“. Годината е 1768-а.
От Йосифовите сборници вероятно са били преписани Ковачевският сборник, Михайловият сборник, Теофановият дамаскин и Теофановият сборник, писани в Пазарджик през 1778 година.
Сборниците на Йосиф Брадати намират добър прием заради простонародния си език и достъпно съдържание. Широко им разпространение се дължи и на личността на автора, ярко отразена в поместените слова. Йосиф не само е превеждал, но е и преработвал словата, вмъквал е нови пасажи, приспособявал ги е към условията на българската среда и нуждите на своето време.
Книжовникът пристъпва към работата си като общественик, който познава добре българските условия, познава живота на българите, нуждите им, гледа напред в бъдещето. В сборниците Йосиф Брадати внася нови идеи и теми и така се откроява сред множеството компилатори и преписвачи.
Ето как просто и разбрано провежда Йосиф проповедта си в „Слово поучение радо простим“, като говори, че черквите са длъжни „да имат книги поучителни по прости език да се разбират и прости люди безкнижни да разумеют“.
„Подобает попу – продължава книжовникът – да е като един изучен градинар – да плевит трава и да сади цветие миризливо и хубаво. Кога влези чоловек в такваз градина, да му е драго да гледа, како ест украшена градина сас различно миризливо цветие. Така и поп да украсит церков сас различни поучителни книги, а не да купува мрежи и да мисли, где има риба да лови, ами да му е на ум, како да улови някого на спасение.“
Йосиф Брадати има познания за българското минало и смята за потребно да припомни причините за пропадането на свободната българска държава. „Аще бихме ми християне – говори Йосиф – имели покорение и послушание един другому, не би Бог предал нас в руце агаренцки, да досаждают нам и да биют нас, и да нарицают нас неверни…“
Остри укори отправя проповедникът към жените, които живеят суетно и лекомислено: „Подобает жени и моми да гледат на Пресвятую Богородицу, како поживя она на тоя свят смирено, кротко и благоговейно, и не тъкмо да се криют лицето от мужие да ги не гледат, така иска и да се срамуват, да не смеют и да не думат смешни речи и да си затикают ушите да не слишут зли думи.
Слишите вие, що се нарицаите моми и имате телесна чистота, нарицают се чисти, нъ които имат душевную чистоту, тия нарицают се чисти…“
Като сатирик, изобличител на недъзите на своето време, Йосиф Брадати е нещо съвсем ново за българската литература през ХVІІІ век. В своето слово за Страшния съд, изхождайки от християнския морал, той „праща“ в ада църковни и светски потисници на народа, изразявайки симпатиите си към онеправданите.
За него лихварите са „идолопоклоници“, те „дават окаяници два жълтици на заем сиромаху и узимат три, кръвопийци и немилостиви, тати и хищници“.
Естествено рилският монах е все още твърде много свързан с религиозната тенденция на нашата книжнина, но в словата му откриваме буден ум и личен темперамент. Йосиф Брадати има смелост да посочи някои от пороците на своето време, съвестта му се вълнува от съдбата на народа и той – макар неясно и не особено сполучливо – търси пътища за изход.
„С пълно право Йосиф Брадати може да бъде наречен най-ярък предвестник на отец Паисий. В неговите сборници се отразяват най-ясно първите симптоми на Българското възраждане“, пише Донка Петканова.
Източник: balgari.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
