След смъртта на Бачо-Кировия баща Петър Занев майката Цона Добрева се омъжва за Трифон от с. Коювци, Севлиевско. Раждат се още 3 деца, природени братя и сестра на Бачо Киро. Брат му Христо се ражда през 1846 г. Около 1864 г. по препоръка на отец Матей Преображенски той напуска Бяла черква и става учител в с. Мусина. Тук се оженва за дъщерята на патриотично настроения хаджи поп Иринчо и както налагал тогавашния обичай, завреният зет приел името на бабалъка си. От едно неотдавна открито писмо на Христо Трифонов, писано до негов приятел, става известно, че той единствен от братята си имал възможност да учи в класното училище във Велико Търново, благодарение на материалната подкрепа на тъста си. Наред с учението будният белочерковец преписва и събира бунтовни песни, стихове на Ботев, Каравелов, Славейков. Към някои от тях прибавя и вълнуващи го мисли. Така след песента за Чавдар войвода по повод гибелта на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, той написал: „Вечна им памет на тези юнаци, които умряха за мила свобода, а ний не сме, защото сме живи йоще.”
Христо успява да препише и цялата забранена от турската власт пиеса „Стоян войвода” от Добри Войников. Навярно Бачо Киро, след като създава първия театър в Бяла черква, представя пиесата в1870 г. по този препис. Христо участва в изграждането на читалището в Мусина и на театрална трупа по примера на брат си.
Христо влиза в мусинския революционен комитет още с основаването му. Това става в неговия дом, който се посещава от редица революционни дейци като Левски, Христо Иванов Книговезеца, Стефан Стамболов, отец Матей, поп Харитон и др. В старата къща на поп Иринчо започва трескава подготовка за въстание. Под ръководството на Георги Тюфекчийчето се леят куршуми, правят се фишеци, стяга се оръжие. Младият учител е постоянен куриер и свръзка между комитетските хора в близките села и по-големите градове. Яхнал буйния ат на бабалъка си, той неведнъж е ходил в Бяла черква при брат си, после в Търново, в Горна Оряховица, в Дряново. Навсякъде е участвал в тайни срещи и събрания. За да не буди съмнения с честите си пътувания, обикновено се присъединявал към група селяни, които отивали на пазар.
Когато на 27 април 1876 г. в Мусина се свиква събрание и се взема решение за вдигане на въстание, воеводата поп Харитон разпраща куриери по околните сила. Христо Попиринчев е изпратен в Търново да съобщи решението на събранието. Той минава за по-пряко през турско село, където спира да напои коня си. Тук обаче го подгонват няколко турци, също на коне. Благодарение на съобразителността, на хладнокръвието и на бързоногия си кон, той успява да избяга, но е ранен в главата. Преодолявайки болката и опасностите, пристига навреме в старопрестолния град, където намира Христо Донев и Петър Пармаков – офицер от руската армия и военен ръководител в четата на Бачо Киро и поп Харитон. Те веднага потеглят за Мусина.
28 април 1876 г. в Мусина една след друга пристигат четите от околните села, както и голямата Белочерковска чета от 101 души, начело с Бачо Киро и брат му поп Гавраил. Така тримата братя се събират в Мусина и прегръщат по братски. Трийсетгодишния учител Христо Попиринчев оставя жена и три невръстни дечица. Той намира юнашка смърт в боевете при Дряновския манастир. И той както и другите си двама братя, полага кости пред олтара на свободата, така както дава обет в писмото си, писано в 1866 г. – десет години преди въстанието.
„Мисля и реших да стана войскоборец. Радостно предпочитам да се боря юнашки на бойното поле, нежели да мътя у дома срамно и лениво запартъците. Аз от секъде си докарвам на ума, чи мнозина с една дерзост против неприятеля придобили… безсмъртна слава. Като е тъй, защо и аз да немам същътъ чест. Не, не ся бои никога мужеското и юнашко сърце…Тази и моята мислъ. С тъзи желая и тебе да намеря…”
От самия Христо няма нито една снимка, нито рисунка по спомени от негови съвременници.
Маргарита АТАНАСОВА-АРАЧИЙСКА
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
