Георги Кандиларов е един от организаторите на българското просветно дело в Македония в края на XIX – началото на XX век.
В началото
Бъдещият просветител първоначално учи в родния си град Котел, където завършва третокласното училище, след което става учител от 1869 до 1873 г. Учителските му години са тясно свързани с местното читалище „Съгласие-Напредък”. Той е един от първите и активни членове на читалището. През 1871 г. за първи път пред котленци е представена шестващата из страната театрална постановка „Многострадална Геновева” с участието на Кандиларов в главната роля. Тук той си партнира с друг котленец Петър Огнянов, баща на големия български актьор Сава Огнянов.
През втората половина на 70-те години XIX век Кандиларов е вече в Одеса – третият по големина град на Руската империя е притегателен център за много млади българи. Тук той завършва Семинария, а малко по-късно следва и в Киевската духовна академия, където се дипломира през 1884 г.
Георги е изключително даровит и енергичен. Това прави впечатление лично на Екзарх Йосиф I, който го подготвя за заемането на важен църковен сан в Македония. На Кандиларов обаче не му е писано да сложи расо, защото в Одеса среща бъдещата си съпруга Анна – родом от Воден, Южна Македония, за която се жени малко по-късно в Солун, където двамата преподават в българската гимназия.
„Солунският светилник“
След Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./ България е разпокъсана на части, а Македония е върната под османска власт. Борбата за българска църква и образование се преместват в тези южни земи, неразривно свързани с младото княжество. Кандиларов ще изиграе важна роля в тези събития.
През 1880 г. той е в главния град на Македония – Солун. Там става един от основателите /наред с Кузман Шапкарев и Божил Райнов/ и първи директори на Солунската мъжка българска гимназия „Свети свети Кирил и Методий“. Първоначално в гимназията учат 100 ученици, които са наставлявани от 4 учители, има и 40 ученички в подготвителния клас под ръководството на Царевна Миладинова, наследник на братя Миладинови.
По времето, когато Георги Кандиларов е начело на училището от 1883 до 1887 г., ученици са Гоце Делчев, Гьорче Петров, Даме Груев и много други бъдещи дейци на ВМРО.
Кандиларов прави много за утвърждаването на гимназията като важен книжовен център на българщината в Македония. За много кратък период тя става средище на българщината, изиграла своята изключително положителна роля през късното Възраждане.
Сред възпитаниците на Солунската гимназия са Георги Стрезов, Христо Занешев, Кирил Пърличев, Димитър Молеров от Банско, големият общественик и журналист Даниел Крапчев, Тодор Александров и др.
Кандиларов е не само преподавател и директор, но и един от първите изследователи на Солунската гимназия. Той е автор на монографията „Българските гимназии и основни училища в Солун“, която е издадена от Македонския научен институт през 1930 г. по случай 50-годишнината от създаването й. Книгата е ценен източник разказващ за устройството на гимназията, методите на преподаване и учебни програми. В нея са публикувани и имената на всички учители, директори и ученици, които са от трите дяла на Македония – Вардарския, Егейския и Пиринския.
Солунската гимназия просъществува до 1913 г., след което заради Междусъюзническата, Първата световна война и последвалия Ньойски договор, тя се премества последователно в градовете Струмица, Щип, пак Струмица, а след това и в град Петрич.
През 1920 г. по предложение на учителите в гимназията и с личното застъпничество на министър-председателя Александър Стамболийски Солунската гимназия се премества в Горна Джумая /днешен Благоевград/, чийто граждани събират много бързо 80 000 лв., необходими за преустройване на бившите турски казарми в учебна сграда. През 1934 г. сградата на гимназията е окончателно завършена, в която се помещава до днес, или вече 83 години.
Създател на 35 училища в Македония
След Солун Кандиларов работи във Воден. Той е избран за председател на Воденската българска община и работи активно за уреждането на българското просветно дело във Воденско. Арестуван е от властите и осъден на заточение. След като е оправдан става управител на българските училища в Битоля (1889 – 1890), Сяр (1891) и Скопие.
В Македония Кандиларов развива широка просветна дейност и участва в откриването на 35 училища. Заради будителската му дейност е арестуван отново от османските власти, които му отнемат учителското разрешително. В резултат на това той се разболява и се завръща за кратко в родния си град Котел.
От 1892 до 1895 година учителства в духовното училище в Лясковец, от 1896 година в Духовната семинария в Цариград, като от 1897 до 1899 г. е неин ректор. От 1900 до 1906 година е директор на девическата гимназия в Русе. Учителства в Софийската духовна семинария и в Пловдивската духовна семинария до 1925 г.
Георги Кандиларов завършва земния си път на 19 юни 1943 г. в Арбанаси. С дейността си той оставя трайна диря в развитието на училищното дело в останалите под османско владичество български земи през 80-те и 90-те години на XIX век, а с учителствуването си до първата четвърт на ХХ век в редица училища в страната, Кандиларов дава своя неоценим принос в просвещаването на народа ни
Източник: bgnes.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
