Габрово е град с уникална история!

Габрово е селище с уникална история. Началото й е от превръщането на Търновград в столица на Втората българска държава през 12 век и последвалото от това значение на пътя през Шипченския проход. Създава се село от свободни и умели във военното дело хора, които поемат охраната на пътя. Те имали привилегията да плащат по-малко данъци, да запазват собствеността върху земите си и произведеното от тях.

Местното население устроило живота си като неразделна част от българската държава, изградило църква, манастирска обител и свързало съществуването си с преминаването на мощите на света Петка, култа към която се запазва и до днес. Завоюването на държавата от османските турци не променило коренно поминъка им и почти не се отразило върху принадлежността им към православието, бита и нравите им. Те продължили да охраняват прохода, заради което принадлежали към военизираните отряди на дервентджиите, както се наричали вече пазителите на пътя. Задачата им била да охраняват преминаващите кервани и държавни служители , за което носели колективна отговорност. За кратко време били причислени към земите на висш военен, но по-късно станали част от хората на великия везир.

Представител на „царската“ власт бил агата на хаса, а българинът, водач на военната дружина, и местният свещеник – на „гражданската“. За привилегиите да носят оръжие, да плащат половината от данъците, да не хранят големи военни части, те получавали султанско решение, което се потвърждавало от всеки нов султан. Броят им нараствал с годините, от 96 семейства през 1478 година на 500 през 1545 г. и достигнал около 3000 жители в края на 17 век. Историческите извори ги описват с различни физически данни, но сред тях преобладавали младите със среден ръст, кестеняви коси, бради и мустаци и бръснати глави. Имали самочувствието на независими хора, което описал един от най-известните турски пътешественици Евлия Челеби през 1662 година, когато трябвало да се защитава от нападналата го военна дружина, въоръжена с пушки и секири, носеща барабан и знаме с християнски кръст.

Габровци оформили четирите основни стълба на българската национална държава – българската община, движението за независима църква, новобългарското училище и движението за признаване на българите, като отделен народ в Османската империя. Думата на габровските кметове (чорбаджии) тежала пред търновския войвода и дори в Цариград пред Великата порта. Габровец организирал изграждането на първия български православен храм в Цариград и издаването на султански ферман за отделянето на българския народ от общността, наречена „румели милет“ (ромейски народ), представлявана от гръцката Вселенска патриаршия. Със събраните средства от габровци, по идея на Васил Априлов в селището се отворило първото новобългарско светско училище, което се превърнало в модел за образование по българските земи.

В годините на освободителната за българите Руско-турска война 1877-1878 г., Габрово бил един от десетината български градове с най-голям принос за победния край, особено по време на епичните Шипченски боеве през август, 1877 г. Местните хора попълнили опълченските дружини, организирали охранителни чети, дали работници за прокарване на пътища и строеж на военни съоръжения, разузнавали и водели военните колони по пътя на руските войски на юг от Стара планина, приели в домовете си хиляди бежанци, организирали болници, приюти за деца и старци, а в края на битките и лагер за пленените турски войници.

В новосъздадената държава габровската интелигенция станала основа на държавната администрация, за която дала народни представители, първия министър-председател, министър на образованието и на вътрешните работи. Тяхната сила била в създаването на българската индустрия с фабриките на Иван Калпазанов и неговите наследници, Иван х. Беров, въвел електричеството в производствената си дейност и още много други нововъведения, заради което бил наречен „японеца на Балканите“. Тук развил своя предприемачески талант Пенчо Семов, определен от съвременниците си като „българския Рокфелер“. Заради цялата си индустриална мощ и концентрация на промишлеността, англичани нарекли града „българския Манчестър“. Национална гордост са участниците в Съединението, обявяването на независимостта на България и войните за освобождение на българските земи в Одринска Тракия и Македония. От Габрово са 10 министри, 11 генерали и 25 крупни индустриалци, писатели, поети и учени. Наследеното от годините преди 1944 г. става основа на един индустриален град, известен със своята тъкачна, трикотажна, кожарска, телферна индустрии, институти за техническо развитие. С промените от 1989 година промишлените гиганти се заменят от по-малки роботизирани фирми, изнасящи продукция по цял свят.

Историите и шегите за габровци са колкото многобройни, толкова и със спорна достоверност. Но могат да ви накарат да се посмеете от сърце. Също толкова много са и прекрасните места, които ще откриете в Габрово – независимо дали идвате за първи или за пореден път. Огледайте се в кривите огледала, потърсете котка с отрязана опашка и вижте първата българска гимназия. Научете историите около появата и съществуването на 10 от основните забележителности на Габрово.

Домът на хумора и сатирата

Усмихнете се широко и заповядайте! Ще видите себе си по различен начин в кривите огледала, ще се посмеете на много вицове, ще се снимате с фигурата на габровската котка с отрязана опашка и ще имате възможността да се маскирате с карнавален костюм. Тук ще научите за изящните изкуства, литературата и фолклора, фотографията, плаката, веселите празници и маскарадни традиции по света. Сградата е изградена върху стара кожарска фабрика през 1972 г.

Паметникът на Рачо Ковача

Той е един от символите на града и единственият паметник в България, разположен в река. Бронзовата статуя на основателя на Габрово е творение на скулптора Любомир Далчев. Тя се извисява върху скала в река Янтра и представлява мъж, хванал в едната си ръка чук, а в другата – клещи с парче метал върху наковалня. Според легендата от габъровото дърво над работилницата на Рачо е дошло името Габрово.

В дебрите на миналото

В Регионалния исторически музей на Габрово се съхраняват повече от 90 000 експоната от Палеолита до наши дни. Ще видите предмети на труда и бита, облекло, монети, обзавеждане, оръжия, накити и ще проследите развитието на Габрово през различните епохи. Музеят се помещава в сграда с барокова архитектура от началото на ХІХ век. В сегашния си вид музеят съществува от 1949 г.

Църквата „Успение Богородично”

Изградена е от майстор Уста Генчо през 1865 г. от камък, има два купола, кула и камбанария. Тя е един от най-ранните храмове с купол в България. Украсена е с каменни релефи на растения и животни, а иконостасът е богато резбован. Наблизо са останките от параклиса на най-старата църква в Габрово, посветена на покровителката на града – Света Петка.

Априловската гимназия

Носи името на създателя си – Васил Априлов. С построяването й през 1835 г. се поставя началото на българското светско училище. Днес в сградата има действащо училище и Музей на образованието, който представя българското образователно дело от ІХ век до днес. Ще видите личната библиотека на Васил Априлов, учебници, документи, снимки и принадлежности за писане, а в една от залите е направена възстановка на класна стая от взаимопомощно училище.

Часовниковата кула

Тя е образец на българската възрожденска архитектура и е издигната през 1835 г. Висока е 27,7 м. Механизмът на часовника е изработен от габровския занаятчия Иван Сахатчията, а камбаната е доставена от Виена. Циферблатът и стрелките са монтирани след Освобождението от турско робство през 1878 г. В основата на кулата, точно под герба на града, струи чешма.

Планетариумът

Тук ще бъдете по-близо до Слънцето, звездите и планетите. Или поне така ще ви се струва, когато ги наблюдавате през специалните телескопи. В Звездната зала с 50 места и куполовиден екран се прожектират модели на звездното небе и движението на небесните тела, а за желаещите се организират и практически занимания по астрономия. Намира се в района на Петкова нива в Габрово.

Мостът на занаятите/ Грънчарският мост

Издига се над река Синкевица, до сградата на Драматичния театър. Първоначално носи името на Грънчарската махала, както се е наричал районът, когато мостът е построен през 1963 г. В четирите му края се издигат скулптурните композиции “Текстилци”, “Кожари”, “Грънчари” и “Строители”, представящи типични за Габрово занаяти. Заради бронзовите скулптури мостът е известен и като Мост на занаятите.

Мостът на изкуствата

Построен е над река Синкевица, зад Дома на културата в Габрово. Четирите скулптури от бял камък са изваяни от Величко Минеков. Ще видите музата на музиката Евтерпа, актьор с маска в ръка – символ на драматичното изкуство, две терпсихори, превъплътени в български девойки, играещи ръченица, и фигура олицетворяваща плодородието.

Мостът зад театъра

Построен е точно над мястото, където река Синкевица се влива в Янтра. На колоните му от бял врачански камък има четири лъва и всеки от тях държи по един от символите на града. Символът с водата и задвижваното от нея водно колело е дублиран, за да бъдат уважени и двете реки. Другите два символа са наковалнята на Рачо Ковача и книгата, отбелязваща Габрово като люлка на българското образование.

Източник: uchiteli.bg