На 26 януари църквата почита Св. Амон!

На 26 януари църквата почита Св. Амон!

Преподобният Амон бил роден в Египет. Въпреки че още в най-ранна възраст бил лишен от родителите си, той бил възпитаван в страх Божий и от младите си години придобил любов към четенето на Божествените книги. Когато достигнал пълнолетие, чичо му започнал да го принуждава да се ожени.

Като предпочитал девството пред съпружеството, но заедно с това желаейки да изпълни волята на своя чичо, Амон започнал да размишлява, как би могъл да съвмести девствения живот с брачния. И ето – в деня на венчанието, когато го въвели заедно с невестата в брачните покои и всички си отишли, той затворил вратите и казал на девицата:

– Послушай ме, сестро, и се съгласи с това, което ще ти кажа: съпружеството, в което встъпихме, с нищо не е по-добро от девството. Затова, добре ще направим, ако почиваме отделно един от друг, та като запазим девството си, да угодим на Бога.

След като казал това, той извадил книгата, която пазел под своята дреха до гърдите си. После започнал да чете на девицата, която не познавала Писанията, сякаш от името на Христос и апостолите, спасителните слова на Божественото
учение. Към прочетеното той добавял според дадената му от Бога благодат и свои наставления, като я съветвал да има чист и ангелски живот. А тя се умилила и казала:

– Господарю мой! Аз съм съгласна с всичко, което ти говориш. И тъй като ти предпочиташ девствения живот, то и аз желая същото и съм съгласна да изпълнявам всичко, което ми заповядаш.

Тогава Амон казал:

– Искам да живеем отделно: ти – в един дом, а аз – в друг. Но девицата, като не искала да се разделят така, отговорила:

– Не, господарю мой, ние ще живеем в един дом, но ще почиваме отделно.

Така започнали да живеят заедно в девство. Тяхното съпружество приличало на градина, която цъфтяла с лилиите на девството, ограждала се от целомъдрието и се прохлаждала от росата на Светия Дух. В такова съпружество живели те дълги години, подвизавайки се в пост, въздържание, в бдения, молитви и различни телесни трудове. Девицата се трудела и се занимавала с къщната работа, а свети Амон ежедневно изнурявал плътта си, работейки по цял ден в своята градина. Когато вечер се прибирал в дома си, той вкусвал по малко хляб заедно със своята съпруга, или по-добре да се каже – сестра. В полунощ те двамата ставали на молитва, а в ранно утро Амон отново излизал да работи и се трудел така до вечерта. Така тази двойка, живеейки в младите си години като че посред огън, не изгоряла: защото те преодолели всякакви плътски желания в себе си.

Такъв съвместен живот водили осемнадесет години и достигнали съвършена чистота и святост. И ето – веднъж девицата казала на Амон:
– Господарю мой! Искам нещо да ти кажа и ако ме послушаш, от това ще разбера, че ти действително ме обичаш в Бога.
А той отговорил:
– Кажи, сестро! Ако това, което кажеш, е полезно, ще те послушам.
Тогава девицата казала:
– По-прилично за нас е, господарю мой, да живеем поотделно, понеже ти си човек свят, праведен и целомъдрен, а и аз, доколкото мога, следвам твоя живот. Нека и другите да получат полза от нас. Да започнем да живеем отделно! Не е добре, заради съвместния ти живот с мене, твоята толкова голяма добродетел да остане скрита за тези, които биха могли да се ползват от нея и да подражават на твоето целомъдрие.
Щом чул това, Амон прославил Бога, Който склонил сърцето на девицата към желанието да живеят отделно, за което отдавна копнеел. Той казал на девицата:
– Сестро моя! Ако това ти е угодно, тогава да престанем да живеем съвместно. Ти остани в тоя дом, а аз ще отида на друго място.

След като се помолили на Бога, те се разделили един с друг. Амон отишъл в Нитрийската планина и станал монах, а девствената му жена останала в дома си и скоро събрала при себе си множество девици, които направила невести Христови, а сама им станала игумения.

В Нитрийската планина преподобният Амон започнал да води отшелнически живот, трудейки се и подвизавайки се за Бога, на Когото служел денем и нощем с цялата топлота на духа си. В пустинята той прекарал двадесет и две години и
достигнал съвършенство в монашеския живот. А Бог прославил Своя угодник, като му дал дар да изцелява всяка немощ и светият изцелявал различните болести на идващите при него хора.

Веднъж довели при него момче, което било ухапано от бясно куче. В припадъците на беснуване то хапело собственото си тяло. Родителите на детето паднали в нозете на свети Амон и горещо го умолявали да изцели техния син. Но светият им казал:
– Защо ме безпокоите, като ме молите за нещо, което превъзхожда моите сили? Във вашите ръце е и болестта, и изцелението на детето ви. Понеже вие откраднахте вола на вдовицата (светият я назовал по име) и после тайно го убихте и изядохте. Затова – върнете й жив вол и вашият син ще оздравее.

Щом чули това, родителите на беснуващото момче се ужасили, тъй като светият знаел тяхната тайна, и като осъзнали престъплението си, с клетва обещали да върнат откраднатото. Тогава светият се помолил и изцелил момчето, а после ги отпуснал с мир. А те с радост се върнали в дома си и веднага дали на вдовицата друг вол вместо убития от тях.
Друг път дошли при преподобния двама души, за да получат благословение. Тъй като единият от тях имал камила, а другият – осел, светият ги помолил да му докарат вода за нуждите на тези, които идвали при него. Те взели един голям съд и слезли от планината към водата. Когато напълнили съда с вода, единият от тях, чиято била камилата, казал:
– Съдът е много голям, а планината е висока и затова не искам с такава тежест да уморя камилата си.

И като оставил другаря си, той си тръгнал по пътя, без да се върне при светията. А останалият натоварил водата върху осела си и с голям труд едва я изкачил на планината при преподобния. Когато го видял, светият казал:

– Чедо! Да те благослови Бог за твоя труд! А знай, че твоят приятел, който се отказа да докара вода за нашите нужди, сега се намира в беда, понеже се лиши от своята камила.

Тогава този човек тръгнал по следите на приятеля си и го намерил да плаче, защото камилата му била изядена от вълци.

За този преподобен споменава свети Атанасий Александрийски в житието на преподобния Антоний, където той пише за него следното:

Веднъж преподобният вървял заедно с ученика на свети Антоний – Теодор. Когато се наложило да минат през една голяма река, наричана Ликос, за което било нужно да се съблекат, свети Амон помолил Теодор да се отдалечи немного от него, за да не видят телесната голота един на друг. Когато се разделили, Амон започнал да размишлява, как да премине реката, без да свали дрехата си, защото той бил дотолкова целомъдрен и скромен, че се срамувал дори от собствената си голота и през целия си живот не бил разголвал тялото си. Докато размислял, ангел Господен го взел и за един миг го пренесъл през реката и го оставил на другия бряг. А Теодор с голям труд едва преплувал реката. Щом видял свети Амон да стои на другия бряг, Теодор много се учудил, че той е можал толкова скоро да премине през бързата река. А когато забелязал, че дрехата му е съвсем суха, бил поразен и като паднал в нозете на светията, започнал да го умолява да му каже, как е преминал през буйната река.

Принуден от молбата на другаря си, Амон му открил, че е бил пренесен от ангел. При това му забранил да говори за това на другите, докато той – Амон – не остави този свят. Когато стигнали при свети Антоний, преподобният чул от него следните думи:
– Бог ми откри деня на твоята смърт. Затова те извиках, за да се насладя на беседата с тебе, докато не си отишъл още при Бога. Да се помолим един за друг!
След като прекарали продължително време, беседвайки един с друг, и получили утешение от Светия Дух, преподобният Амон взел благословение от свети Антоний и си тръгнал.

И ето – след немного дни Антоний Велики, докато стоял на един хълм, издигнал очите си към небето и видял душата на Амон, която, изпълнена с радост, била възнасяна от ангели на небето. Щом видял това, го обхванала голяма радост. Тогава учениците му го попитали:

– Отче, каква е причината за твоята радост? Той отговорил:
– Днес се престави авва Амон и виждам светата му душа да се възнася от ангели на небето.

Учениците запомнили деня, в който свети Антоний им известил за преставянето на Амон. След няколко дни пристигнали братя от Нитрия и съобщили, че свети Амон се е преставил в Господа. Когато пресметнали дните, учениците се убедили, че преподобният е починал в същия този ден, когато свети Антоний видял душата му да възхожда на небето, обкръжена от ангели, и прославили Бога.

Източник: cross.bg

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!