Изминали са броени седмици от подвига на поручик Димитър Списаревски в защита на столицата. В началото на новата 1944 г. в Южна Италия, около гр. Бари, са разположени англо-американски авиационни части, наречени Балкански военновъздушни сили, командвани от вицемаршал Уилям Елиът. В състава им освен американски и британски летци и съветски, италиански, полски и гръцки пилоти. На 4 януари по софийските улици отеква воят на сирените. Но падналата гъста мъгла спасява града от планираната от съюзниците първа за години бомбардировка. Противовъздушната артилерия започва преграден огън с голяма честота.
Като не могат да достигнат целта си, бомбардировачите хвърлят бомбите си на други достъпни обекти. Тяхната ярост изпитва изникналият на пътя им град Дупница. Налетелите го 100 вражески самолета пускат над 150 бомби загиват 54 граждани, като само при пряко попадение в една къща са убити 20 души. Ранени са 43 жители. Разрушени са 62 сгради, също 15 промишлени предприятия, 14 обществени здания, като земеделската банка, пощата, диспансера, военната болница и др. През този ден хвърлените над България бомби са общо 229, от които 7 не се взривяват.
Десет дни по-късно, на 10 януари 1944 г. вече времето над София е ясно с тънка облачност. От Южна Италия излита една авиодивизия от над 200 американски бомбардировача „Либърейтър“ и „Флаинг фортрес“, охранявани от изтребителен полк от 110 изтребителя „Лайтнинг“.
Около 11,30 часа са вече над Шкодренското езеро и държат посоката Бояново – Враня – Сливница – София. Малко след пладне първата вълна е вече над гр. Трън. Тук са посрещнати от българските изтребители, излетели от Божурище и Враждебна. Трескавият въздушен бой продължава 20 минути. Подофицер Цвятко Загорски успява да засегне една „летяща крепост“, която оставя черна диря в небето. Капитан Чудомир Топлодолски сваля един изтребител. Още един е свален от поручик Стоян Стоянов, чийто пилот подполковник е пленен на земята. Общо загубите на противника са 6 „крепости“ и 5 изтребителя. От храбрите български авиатори подофицерът Атанас Кръстев скача с парашут в района на гр. Ихтиман, но загива безмилостно пронизан от американски изтребител при полета си към земята. Подпоручик Никола Начев каца принудително край Перник. От излетелите в защита на София 30 германски изтребителя загиват петима летци, в това число и смелият им командир. Няколко от тях скачат с парашути и се спасяват. Противовъздушната артилерия на София изстрелва 1958 снаряда. Бомбардировачите прелитат на 5 вълни и пускат бомбите си от шосето за с. Обеля при западните квартали, центъра, площад „Баба Неделя“, та до с. Дървеница. Около 12 ч. група от 40 американски бомбардировачи бомбардира гр. Скопие и 4 жп гари в района. Спуснати са 180 бомби, 12 от които не експлодират. Убити са 12 граждани, ранени са 16 души, разрушени 40 къщи. Вечерта над гр. Шкодра прелитат 80 британски самолета. В 22 часа те са над София. Не е даден сигнал за тревога поради повредената електрическа мрежа. Противовъздушната артилерия изстрелва 1310 снаряда. Противникът осветява при бомбардирането си центъра, с. Слатина и Симеоновските редути с ракети.
В резултат на тази пета, най-тежка бомбардировка над София през деня и вечерта загиват 750 души, предимно софиянци, и са ранени 710 души, от които 222-ма тежко. Убитите са не само цивилни, но и войници и военни от казармите на ІV артилерийски полк и І софийски полк. Разрушение са 93 държавни и 3211 частни сгради. Полуразрушените са 427. От пуснатите 1784 бомби, от които 54 не се взривяват, най-големи са пораженията в кварталите на запад от „Св. Александър Невски“. Една бомба пада през западния вход на „Св. София“, изпочупва всички прозорци на Регентството на ул. „Московска“. Едно парче от бомба засяга креслото, където е седял малко преди това регента Б. Филов на заседание не регентите. Една тежка бомба пада южно от Народния театър и отнася крилото на министерската ложа и троши прозорците на Военното министерство, две бомби попадат в Министерството на правосъдието. На входа на Зоологическата градина се забива двутонна бомба, висока 2,20 м и с диаметър 80 см. В двора на царския дворец попадат 3 бомби. Този ден е определено най-кървавият и разрушителен в „символичната война“.
Започва масовото напускане на столицата от жителите й. До 16.І.1944 г. 300000 души заминават от града. По думите на Константин Муравиев „по-видните личности намират възможност да избягат в Чамкория, като отнасят и саксиите с цветята си. Останалите са предоставени на собствената си съдба.“ Политическият елит се изнася по вилите си в самоковските гори, а големият град остава да тръпне в очакване на следващата голяма бомбардировка. Това е кървавото начало за София на бурната и съдбоносна 1944 г., определила бъдещето на България за десетилетия напред. Годината започнала с бомбардировки, преминала с военно-комунистическия преврат на 9.ІХ., съпроводен с тежки вътрешни репресии, съветска окупация и пълно и пряко участие на Българската народна армия на Източния фронт, в Югославия и в Световната война в борбата с вермахта на нацистка Германия.
Румен СТОИЛОВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
