Иван Арабаджията – един верен сподвижник на Апостола

Иван Арабаджията е роден една година преди Васил Левски – през 1836, в с. Каратопрак (дн. Черноземен), Пловдивско. На 12-годишна възраст, след като е завършил четвърто отделение, баща му го дава чирак при майстор Кольо Кацаров да се учи за дърводелец колар. След 4-годишно чиракуване става калфа, а през 1858 г. полага успешен изпит за майстор.

За направената от него каруца наддават трима селски чорбаджии и накрая младият майстор получава 170 алтъна, които са доста пари за това време. Понеже в Царацово няма работа за двама майстори колари, Иван Атанасов си построява работилница край пътя Пловдив – Стара Загора.

Отначало се занимава само с поправки, но впоследствие идват поръчки за изработването на волски коли и конски каруци. Замогва се и си построява хубава къща. Понеже е самотен, дава три от стаите за пренощуване на замръкнали до работилницата му пътници.

През 1865 г. в дома му пристига мъж на неговата възраст. Тъй като той е единственият му гост, двамата се заговарят до късно през нощта. Непознатият се представя с името Васил Кунчев. Разговарят за угнетеното положение на българите, за турските насилия над тях. Двамата се срещат отново след 3 години. Тогава вече под името Васил Левски неговият набор му разкрива, че е пратеник на Букурещкия революционен комитет и е тръгнал да създава комитети, които да работят за освобождението на България.

Иван Атанасов приема идеята и се включва в нейното осъществяване. С негово съдействие са създадени комитети в 14 пловдивски села. Домът му е винаги отворен за Апостола, където той често пренощува. Специално за него коларят изгражда скришна стая към работилницата си, в която се влиза чрез таен вход.
Един път Левски довежда при него Димитър Общи, след което на 11 септември 1872 г. той идва при Арабаджията и иска съдействие за една акция, но не казва каква точно, а само споменава, че чрез нея ще се набавят средства за революционната борба. Домакинът му обаче започва да го подпитва за подробности и след 4-5 чаши вино Димитър Общи му съобщава, че подготвя обир на турска пощенска кола в прохода Арабаконак, с която се пренасят много пари. От Атанасов се иска да даде две каруци с бързи коне, а ако пожелае и той да се включи в акцията.

„Аз каруци ще ви дам, но няма да участвам, защото тази работа ми се струва аджамийска. Съветвам ви и вие да се откажете от нея“, отговаря му Арабаджията, който сред революционните среди вече е известен като доверен човек на Левски и негов помощник. Въпреки това, както е известно, Димитър Общи прави обира, но за кратко време турските власти разкриват участниците и те са арестувани, както и много членове на революционни комитети в Тетевен, Орхание, Ловеч и околните села.
За последен път Иван Атанасов и Васил Левски се срещат в средата на 1872 г. Апостолът му казва, че го е предложил за свой заместник, ако с него се случи нещо непредвидено, но Арабаджията отговаря, че не е на нужната висота и има по-достойни от него.

След залавянето и кончината на Васил Левски той е основен организатор на опита за освобождаването на Апостола при транспортирането му до София, който обаче се проваля. По-късно Арабаджията е избран за делегат на събранието в Оборище. На него той заема позиция, че българското население не е достатъчно подготвено за всеобщо въстание, но накрая се присъединява към решението за неговото обявяване. По време на въстанието като редови четник се сражава с аскера и башибозука, а след потушаването му е заловен и прекарва 9 месеца в пазарджишкия затвор. Освободен е с ходатайството на италианския консул в Пловдив – Марнели, за когото преди въстанието е изработил колесница и той е останал много доволен от работата на майстора.

Иван Атанасов отваря отново запустялата работилница, но когато се подготвя Съединението, тръгва със Захари Стоянов да създава революционни комитети в Източна Румелия. На 6 септември с организирана от него чета превзема пазарджишкия конак и побива на върха му българското знаме. Става почетен гражданин на Пазарджик и на три пъти е избиран за народен представител. Умира на 13 февруари 1901 г. на 64-годишна възраст.