От 1940 г. в Националния военноисторически музей се съхранява знамето на доброволческата чета на Жельо войвода, която участва в Руско-турската освободителна война от 1877-78 г.
Оцеляло в огъня на боевете и грижливо пазено , днес то е една от най-ценните бойни реликви в музея. Неговата стойност е още по-голяма, като се има в предвид, че е единственото запазено знаме на българска доброволческа чета у нас.
На 20 август (1 септември) 1877 г. е рождената дата на четата на дядо Жельо. Същия ден тя получава своето трицветно знаме.
За произхода на знамето липсват преки данни.
Върху знамето на четата на дядо Жельо войвода е избродирана датата на нейното създаване – „1877 ав. 20”. Разположението на цветовете му са като тези на знамето на Стилияна Параскевова и бъдещото българско държавно знаме. Състои се от три хоризонтални ивици – бяла, зелена и червена – с тази особеност, че външната му страна е изрязана зигзагообразно. Изработването на знамето на дядо Жельовата чета в същия ред на цветовете показва, че този ред вече се е наложил в съзнанието на народа. В средата върху зелената ивица е апликиран кръст от вълнен плат, раменете на който завършват с троен овал. Под кръста, от лицевата част е извезан с бели конци текстът: „За славянска Свобода”. Цялото знаме е шито на ръка.
Пръв честта да носи знамето има един от най-достойните на четата – Гочо Тодинов от с. Медникарово, Харманлийско (Старозагорска област).
Източник: voivodi.eu
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
