Село Долни Раковец принадлежи на историко-географската област Мраката. Разположено е почти в средата на Радомирското поле,в северозападното подножие на хълма Острица, при средна надморска височина от близо 640 м. То е от купния тип селища –събрано на едно място, като е застроено изцяло върху равен, хоризонтален терен. На около 1 км от него, южната част на селското землище се пресича от река Арката (Блато).
Общата площ на землището на с. Долни Раковец е малко над 13 000 дка и почти изцяло е заето с обработваема земеделска земя (основно се отглеждат зърнени култури – пшеница, слънчоглед и царевица, горски площи няма).
На 50 – 60 м източно от последните къщи на селото от 9 извора блика минерална вода с общ дебит около 40 – 50 литра в секунда и температура 32 – 34 градуса. Там се образуват малки езерца, които местното население нарича „окното“. Топлата вода идва от дълбочина от около 600 – 700 м и е с високо съдържание на карбонати (варовита). Има лечебни свойства към редица заболявания. Част от минералната вода е каптирана и от нея е водоснабдено селото. За жалост, днес това природно богатство на Долни Раковец не се използва пълноценно.
Населението на селото към 2016 г. наброява около 250 души (по настоящ и постоянен адрес).
Според наличните данни на територията на днешното селско землище е съществувал поселищен живот още през античността. Останки от селища са разкрити в местностите „Кеваница“ (в южния край на селото, в дясно от пътя за Кондофрей) и „Стубела“, на 3,5 км западно от селото. Южно от селото в м. „Прогоно“ и днес може да се види част от трасето на римски път, за който се предполага, че е свързвал Сердика с Пауталия. Древният друм е настлан с каменни плочи и калдъръм.
Сегашното село Долни Раковец има средновековен произход. Още с възникването си то неизменно съставя най-устойчивата част от етно-географската област Мрака. Вероятно първоначално селото е основано от заселили се по тези земи (около минералните извори) българи.
Първите писмени сведения за селището се намират в един турски документ от 1488 г., където е записано под същото име – Ракувчъ. С това си наименование или с малки изменения, то ще присъства в историческите извори до края на османското робство.
Ценна информация за селото ни дават османските данъчни регистри. В обширния тимарски опис за Кюстендилски санджак от 1570/72 г. е записано, че селото Долни Раковец, принадлежащо към нахия Радомир, изплаща данък от 7257 акчета, който е причислен към село Цапарево (вероятно дн. Сапарево), нахия Дупница. Турският чиновник пояснява, че по това време в селото е имало: 64 християнски семейства, 53 неженени, 3 вдовици и 4 бащини (войнушки семейства). Наличието на последните, които са ползвали определени данъчни облекчения и представлявали една заможна прослойка от българското население, предполага натрупване средства, от които несъмнено се е облагодетелствало цялото село.
Може би, единственият запазен средновековен паметник в Долни Раковец – църквата „Св. Никола” „(XV-XVII в.), е изградена и поддържана именно от това съсловие.
Селището е вписано и в богатия информационен регистър на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. с името Ракофча.
През XVIII-XIX в. Раковец, заедно с някои други радомирски села (Чуковец, Диканите и др.), присъства и свързва статута си в културно-политическо отношение със Самоков, но през 60-те години отново е в светско и църковно отношение с Радомир. Сведения за селището от същия период черпим, както от епархиалните списъци, така и от помениците на Рилския манастир. В поменика, започнат от 1793 г. , е записано, че поп Йоан от с. Раковец предвожда група поклонници от паството си към Светата Рилска обител.
Известно е, че долнораковчанските потомствени свещеници поп Игнат Сакеларий и поп Михаил поп Георгиев – Сакелариев, с изградената от тях здрава енорийска организация, са взели дейно участие в борбите за национално-църковна свобода (60-те и 70-те години на XIX в.).
В миналото основен поминък на жителите на Долни Раковец е бил земеделието и скотовъдството. В първите десетилетия след Освобождението в селището е засвидетелстван значим стопански напредък. Само за 25 години (от 1882 до 1906) селото се разраства няколкократно и от 33 домакинства с 525 души, нараства на 176 домакинства с 1204 души. Средният брой на хората в едно семейство до към 1930 г е бил 7 души. До 1926 г то расте с доста по-бавен темп, като домакинствата достигат 209 с 1467 души, което е и максималният брой жители откакто съществува статистическа информация за селището.
Освен селскостопанската дейност, в селото се развиват и редица занаяти, упражнявани от местни занаятчии в продължение на десетки години – шивачи, кожухари, обущари, тенекеджии, въжари, дърводелци, ковачи, кацари, строители, воденичари, търговци и др.
При избухването на Балканската война един човек от Долни Раковец е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
През годините на Царство България по-богатите от селото са симпатизирали на тогавашната власт, а бедняците са им завиждали. Това е основната причина, веднага след преврата на 9-ти септември 1944 г. осем души от имотните селяни да бъдат измъкнати от домовете им, зверски избити и хвърлени в един кладенец до с. Върба (днес квартал на Радомир).
До към средата на 50-те години на XX век, хората в Долни Раковец са се задържали и препитавали в селото си, но след колективизирането на земята им, те масово „поемат“ към съседните градове Радомир, Перник, Дупница, София и др. Днес малкото останали жители в трудоспособна възраст работят в завода в Червена могила.
Трябва да се знае, че едно от най-специфичните достойнства на хората от тук се явява тяхното майсторство при отглеждането и производството на чесън. Смята се, че в Долни Раковец се произвежда най-хубавия чесън (с едри глави) в България, качествата на който го правят високо конкурентен и предпочитан на пазара от всички, които го познават.
В близост до средновековната църквица „Св. Никола” се извисява едноименната нова селска черква (започната през 1927 г. и завършена в 1946 г.), която е изградена поради невъзможността на стария храм да поема нуждите на нарасналото тогава население. Тя е умалено копие на катедралния храм „Св. Александър Невски“ в София.
Долни Раковец е известно и с кукерите си, които на 1 януари обикалят селото, за да прогонят злите духове от къщите. Общоселският събор се провежда в последната събота на септември.
Източник: svetimesta.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
