Скалният манастир, наричан „Св. Георги“, се е намирал в най-южния край на нос Калиакра. Днес от него не е останало почти нищо, тъй като е бил разрушен от голямо земетресение през 1901 г. В наше време в района обителта е изграден параклис „Св. Никола“.
Сведения за скалния манастир получаваме от археолога К. Шкорпил и Д. Кукумявков, които правят описание на обителта, след като я заварват в края на XIX в. в сравнително добро състояние. На база на регистриран комплекс от помещения и разкрити находки, те изказват предположение, че става въпрос за градски скален манастир, съществувал по време на разцвета на Калиакра през XIII – XIV в.
Косвени сведения за наличието на манастир черпим и от писмени източници. През 1585 г. Френският пътешественик Франсуа дьо Пави споменава за манастир и скален гроб на Св. Георги. Столетие по-късно на Калиакра пристига и Евлия Челеби, който твърди, че гробът е на Св. Никола. Османският хронист уточнява, че според местното население светецът убил на това място змеят и така спасил царската дъщеря. Но както често се случва в повествованието на Евлия Челеби, представената от него история е твърде объркана, защото чудото с победения змей и спасената царкиня се свързва единствено и само със Св. Георги. Дори в наши дни върху останките на скалния манастир като символичен гроб е изграден параклис, посветен на Св. Никола. Същевременно става ясно, че гробовете са били повече и се отнасят към криптата на средновековната скална обител.
Допуска се, че френският пътешественик от ХVІ в. и турският хронист от ХVІІ в. не изпадат в колективна грешка и правилно са доловили, че светилището се свързва със Св. Георги. Навярно Евлия Челеби е бил подведен от местните жители, които бъркат с твърдението, че почитаният от тях Св. Никола е убил змей, за да спаси царкинята. След окончателното падане на Калиакра под османска власт през ХV в. християните в района започват да се препитават основно с риболов, а Св. Никола, като патрон на рибарите, постепенно натрупва популярност. И докато през ХVІ в. все още живее споменът, че патрон на обителта е Св. Георги, то през следващото столетие този спомен е замъглен. В края на ХІХ в. според К. Шкорпил вече всички са убедени, че скалното светилище на Калиакра има за патрон единствено Св. Никола, като споменът за Св. Георги е напълно заличен.
Освен засиления регионален култ към Св. Никола, причини за замяна на патрона на мястото могат да се търсят и в характерната за този период, на усилен османски гнет, примитивизация на християнството, както и нарушената историческа памет за оставените в руини църкви и манастири в крепостта.
Косвено свидетелство за името на изконния патрон на скалната обител представлява и фактът, че всички добруджански центрове (Варна, Дръстър, Калиакра), свързани с присъствието на аристократи, потомци на тертеровци, се издигат храмове в чест на Св. Георги.
В периода ХV – ХVІІІ в. в цитаделата има турски гарнизон, за чиито нужди е изградена джамия (вероятно върху основите на главния християнски храм на Калиакра), а наблизо се установяват монаси-бекташи, които почитат християнското светилище (скалния манастир) като гроб (мавзолей) на мюсюлманския светец-воин Саръ Салтък, контаминирайки го със Св. Георги. Тукашният мавзолей е един от седемте известни светилища на Саръ Салтък на Балканския полуостров, които се появяват все на места, където се заселва мюсюлманско татарско население. Издигането на култа към мюсюлманския светец затруднява достъпа на българи до християнските паметници в крепостта и те постепенно забравят тяхната история, респективно и патрона на скалния манастир „Св. Георги“.
Мюсюлманският манастир на Калиакра преживява своя разцвет през ХVІ в., когато в него живеят около 200 дервиши-бекташи (крайни шиити, чийто религиозен мироглед е смесица от мохамеданска мистика, християнски вярвания и наследени от староиранския дуализъм представи). Упадъкът на манастира започва още в началото на следващото столетие, но светилището продължава да се почита, както от християни, така и от мюсюлмани. То просъществува до началото на ХХ в., когато земетресението разрушава заедно със скалния манастир и мавзолея на Саръ Салтък. Това събитие, както и новите етно-демографски процеси, които протичат по същото време в Добруджа, обричат спомена за Саръ Салтък на пълно забвение. Християните обаче продължават да почитат святото място, като изграждат нов параклис, посветен на Св. Никола.
Източник: svetimesta.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
