В сръбската столица Белград, Георги Раковски изготвя втори план за освобождение на България в който и идеите от първия план са доразвити и конкретизирани.
Според него бъдещото въстание в България трябва да се осъществи съгласувано с действията на Сърбия срещу Високата порта. Предварително на сръбска територия е необходимо да се подготви доброволчески отряд от около 1000 български патриоти. След избухването на Сръбско-турската война българския отряд ще се прехвърли в страната и ще осъществи поход по билото на Стара планина, като вдига населението на масово въстание. Достигайки до Търново, той трябва да координира действията си с предварително изграден в старопрестолния град местен комитет, да освободи Търново и да провъзгласи възстановяването на българската държава. Начело на цялата акция трябва да застане едно Привременно правителство, чиито устав Георги Раковски изработва през 1862 г.
След като планът е готов, Раковски влиза в контакти със сръбското правителство и успява да получи разрешение за сформирането на български доброволчески отряд.
От страниците на „Дунавски лебед“ той отправя призив съм своите сънародници и през пролетта на 1862 г. в Белград се събират около 600 доброволци, които сформират Първата българска легия. В нея се включват българи, учащи в Одеса, Виена, Белград, прославени войводи и бивши хайдути, бъдещи организатори на националната революция. Между тях са В. Левски, Стефан Караджа, Ильо Марков, Иван Кулин и други.
Въоръжените стълкновения между сърби и турци в Белград и бойното кръщение, което българските легисти получават на 15 юни, вдъхват надежди за скорошно изпълнение на предвиденото от Раковски в неговия втори план.
Източник: istoriq.dokumentite.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
