Цар Георги II Тертер e роден вероятно в началото на XIV век, след завръщането на стария Тертер от Византия.
Георги II Тертер поел скиптъра на българското царство през ноември 1321 г., след смъртта на баща си Теодор Светослав.
В началото на 1322 г. младият Тертер се намесил в междуособиците на Византия, където властта на император Андроник II се оспорвала от неговия внук Андроник III. При вестта за отмятането на родопските крепости от властта на младия император войските на Георги II Тертер нахлули по тези места и подложили околните градове на пълно унищожение. Главният удар бил по посока на Пловдив. Междувременно шпионите на българския цар го известили, че по-голямата част от пловдивския гарнизон напуснала крепостта. Внезапната поява на българския цар пред стените на Пловдив предрешила нещата – малобройните защитници на крепостта не оказали съпротива и градът бил включен в пределите на българската държава – юли 1322 г.
Цар Георги II Тертер се заел енергично със затвърдяването на властта над новоприсъединените земи. В Пловдив бил разквартируван български гарнизон, който наброявал 2000 тежко въоръжени пехотинци и 1000 конници под командуването на руснака Иван. Явно предназначението на този корпус не се изчерпвало само с носенето на гарнизонна служба – по-скоро той бил основното ядро на онези сили, които трябвало да осигурят българското проникване във византийска територия.
Вероятно под впечатлението на тези победи един старобългарски книжовник величае младия български цар като „обладател на българския и гръцкия скиптър“ (първата половина на 1322 г.).
През август 1322 г. войските на Георги II Тертер предприели нов поход в околностите на Одрин и завладели близките крепости. Пристрастните византийски историци твърдят, че император Андроник III успял да отблъсне българите и ги преследвал навътре в страната им – там станало решително сражение, което завършило с победа на ромейското оръжие, и само настъпването на нощта спасило българските войски от пълно унищожение.
Продължилото 30 дни затишие било използувано и от двете страни за трескави военни приготовления. Първи настъпил Андроник III – през септември 1322 г. Той разорил българските владения в Тракия и се завърнал с голяма плячка.
Наскоро след това дошло известието, че цар Георги II Тертер умрял. Повечето историци отнасят смъртта му към ноември, най-късно декември 1322 г.
За смъртта му се говори в един надпис от Иваново, който гласи „…погина цар Георги“. Изразът се тълкува от някои историци като убийство от заговорници, докато други историци са на мнение, че цар Георги II Тертер умира от естествена смърт.
Няма съмнение, че цар Георги II Тертер е починал от естествена смърт – ако беше обратното, византийските хронисти не биха се въздържали от коментар около причините за внезапната му гибел.
Смъртта на младия цар бележи и края на Тертеровата династия, тъй като той не оставил мъжки наследници.
Няма съмнение, че последният представител на тази династия бил забележителна личност, но преждевременната му смърт лишила българите от даровит и способен владетел.
Източник: bgvladeteli.com, wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.