Средновековната църква „Свети Николай“ се намира при старите гробища на Дивина махала на граничното село Калотина.
Старинната калотинска църква „Св. Николай” е била изградена в близост до средновековния Разбоишки манастир „Св. Въведение Богородично” през XIV в., най-вероятно през времето на царуване на българския цар Иван Александър (1331-1371 г.). Потвърждение на последното ни дава стоялият на южната фасада допреди десетилетия ктиторски надпис, който през 1947 г. е бил снет от изкуствоведа Асен Василиев и сега се съхранява в Софийския археологически музей.
Ето го и него:
„Изволением с….и сьврьшениемь, стго духа,иззида се и изписас…т/го/отец Ни/кола/ ва дни великого Йоа/н Алекса/ндър/…ратден…“.
Относно датировката на храма има и други становища – изкуствоведа и археолога А. Грабар отнася стенописите към края на XV в., но имайки се предвид красноречивото доказателство, каквото е ктиторският надпис, то всяка различна теза по въпроса би била по-малко правдоподобна.
Съществуват различни теории и за разпознаването на самите ктитори на църквата. Техни изображения с надписи има в притвора на храма. Те не са ясни и не са много запазени, но общо взето могат да се прочетат имена близки до „Деян” и „Владислава” – съпругата му. Разчитанията на надписите са следните:
„Приеми молбата …..на тебе свет… кти/тор/ /…/янана и неговата съпруга /…/лава и техните деца“ и „Представи се раба Божи Шуви ……. син на Радосл/а/в“.
С църквата „Св. Николай” са свързани няколко местни легенди, според една, от които „изборът за втората женитба на цар Иван Александър се е паднал именно тук, в прелестната долина на река Нишава. В старинната църква на село Калотина се е състояла сватбената церемония на новопокръстената втора съпруга – еврейката Теодора – Сара с българския цар. От този брак после са се родили: последният български цар Иван Шишман, неговият брат Иван-Асен IV и трите им сестри Кера Тамара, Кираца и Десислава.”
Калотинската църква е преживяла падането на България под османска власт и е просъществувала през всичките години на турското робство. Една от причините за съхраняването ѝ през онези мракобесни времена може да се търси в привилегирования статут на Калотина, като дервенджийско селище. В него живели дервенджии – българи, които охранявали Диагоналния път за Цариград и имали по големи права и финансови възможности. Доказано е, че българските културни учреждения са били поддържани от съществувалите в Османската империя прослойки от християни с особени права и собственост (дервенджии, доганджии, войнуци и др.). Голяма е вероятността църквата „Св. Николай” да е била поддържна именно от тукашните заможни доганджии.
Оцелелият през всичките години на робството храм пострадал най-много не когато и да е , а след Освобождението. Покривът на старинната църква стоял срутен до 1905 г., когато един селянин направил някакво покритие. През 1938 г. покривът е отново поправян.
С правителствено решение, публикувано в ДВ, бр. 69 от 1977 г., калотинският храм „Св. Никола“ е обявен за паметник на културата с национално значение.
Доскоро положението на старината не беше никак добро, старият покрив пропускаше вода и достатъчно увредените стенописи продължаваха да се унищожават. За щастие, първата стъпка към възстановяването на църквата е вече направена, през 2012 г. покривната конструкция е основно обновена – подменена е дървената част, поставени са нови цигли.
Източник: svetimesta.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
