През 1925 г. Цанко Минков от Турия разказва пред казанлъшки вестник спомените си за Ботевата чета
През 1925 г. един от ботевите четници – Цанко Минков, родом от казанлъшкото село Турия, е на 70 години. По това време той живее в Павел баня и при него отива екип от вестник „Казанлъшка искра“. Половин век, след като туриецът кръстосва с Ботев Балкана, спомените му са записани и публикувани в декемврийския брой на старата газета. Така се запазва едно безценно свидетелство за това как поетът-революционер събира четата си, с която тръгва да освобождава поробената си родина.
През 1875 г., когато Цанко е 19-годишен, заминава заедно с още 20 турийци на гурбет в Гюргево, където работят керемидарство. Наесен другарите му се прибрали в Турия, а той останал в едно близко до Гюргево село като помощник в кръчмата.
На следващата пролет приятелите му пак дошли и отново запретнали ръкави в керемидарницата. Главатар им бил някой си Станчо Кавръков.
„Беше сутринта на 17 май 1876 г. Още се редим за работа из хармана. Идат двама души – добре облечени. Ние – работниците – ги сметнахме за търговци, а те били Ботев и негов другар“ – разказва бай Цанко.
Ботев се познавал с въпросния Станчо. След като новодошлите поздравили турийците, той попитал началника им: „Станчо, има ли между вас желающи да дойдат с нас да минем Дунава, да идем в стария Балкан да колим крави ялови, да ядем месо печено?“.
В туй време Цанко се бил доближил до високия Ботев и се бил вторачил в лицето му. Свалил шапката си и казал: „Аз желая, господин Ботев“.
При тези си думи целият потреперил – признава си самият той. А гостът го потупал по раото и се обърнал към другаря му: „Виждаш ли, Станчо, виждаш ли на чий гръб ще живеете един ден вие?“.
„Щом желае, нека дойде“ – смирено отвърнал Станчо. А Ботев разочаровано промълвил: „Но аз имах по-голяма надежда във вас, а вам била много свидна кръвта…“. И пак се обърнал към Цанко: „Желаеш ли да дойдеш с нас в Балкана, момче“, на което отново получил утвърдителен отговор.
Ботев извадил тефтерче, в което си записал името му и че е от Казанлъшко. След което му рекъл да се стегне и да отиде в хотел „Киселов“ в Гюргево.
И тъй като Цанко нямал обувки, Станчо му дал новите си цървули и навуща и той още същия ден отишъл в уречения хотел, където имало вече събрани и други доброволци. Някои от съселяните му отишли с него да го изпратят.
След известно време пристигнали двама души и им рекли да вървят по двама-трима към пристанището, че параходът приближавал. Подучили ги да казват, че са градинари, които отивали във Видин.
Цанко видял Ботев да отива към пристанището. Обут бил с хубави лъскави чизми.
До парахода били докарани два сандъка с оръжие. За да могат да ги качат незабелязано, Димитър Пехливанов от Сливен хвърлил един петел в реката и така се създало смут наоколо, та четниците успели да се промъкнат със сандъците без някой да им обърне внимание.
На 18 май по изгрев слънце всички са на пристанището. Охраната е слаба и четниците, преоблечени като градинари, доста от които брадати, успяват да качат на парахода много сандъци.
„Кога да спира парахода в с. Козлодуй, свещеник Сава (поп Сава Катрафилов, б.р.) управляваше – стоеше при кормчиите. Като слязохме, видяхме турски пост от 5 души в една будка. Четниците повалиха тримата, а двамата избягаха. Ботев даде заповед да паднем на колене и да целунем земята, на която ще мрем.
В селото имаше черкези. Някои прехвърляха жито. Няколко души бяха убити“ – лаконично предава драматичните събития бай Цанко.
По-нататък той разказва, че при изгред слънце на 19 май четата стигнала Милин камък, преследвана постоянно от башибозуци и черкези. В този ден тя води сражение до 8 ч. вечерта.
„Даде се заповед да вървим към връх Вола в главния Врачански Балкан. Но пътищата бяха заети. Затуй повечето от нас се пръснаха в гората от двете страни на пътя. Много четници, които вървяха по пътя, бяха избити или тежко ранени. И аз бях ранен с куршум в дясната ръка в китката – ето, вижте как е още саката“ – показва Цанко Минков на журналистите, докато реди спомените си.
Ботев изкачва с неколцина Вола, давайки заповед на едни овчари да приготвят ядене. „При изгрев слънце излазяме на върха и ние, останалите назад живи четници, водени от даскал Димитър Икономов“ – продължава раказа си някогашният комита.
Когато всички се събират най-после на Вола, така и не успяват да се нахранят, тъй като турците ги догонват и нападат. Дава се заповед всеки да вземе каквото може и да отива на изток към Веслец (планински рид в Западния Предбалкан, б.р.).
„Към 8 часа се прибрахме на върха. Тук бе убит Ботев по вечеря“ – твърди туриецът.
Оттам насетне на 21 май сутринта той, заедно с двадесетина души, предвождани от даскал Димитър Икономов, се спускат по течението на Искър. Овчари ги превеждат през реката. След няколко сражения с преследващите ги турци, остават 15 души.
Малобройната дружина се скита няколко дни из Орханийския Балкан, хранейки се с букова шума. Овчарите така и не им дават хляб, оправдавайки се, че нямат. Четниците ялат и от храната за кучетата им.
Самият Цанко пати голямо тегло с ранената си и непревързана ръка.
Една нощ, по късна доба, влизат във воденица край село Лютаково (дн. Литаково, Ботевградско), но биват забелязани. Постройката е обградена и четниците нямат друг избор, освен да се предадат, тъй като вече нямат с какво и как да се сражават. Отведени са в София.
„За една седмица ни съдиха и осъдиха на бесилка. Но в туй време дойде някаква европейска комисия и ни освободи“ – не може да повярва и след години на късмета си старият четник.
Авторът на дописката, представил се с инициалите Г. П., допълва, че учители от Павел баня му споделили как когато Цанко се завърнал в Турия, никой не искал в селото такъв опасен бунтовник, за да не си навлече гнева на турците. Затова той дълги години се скитал немил-недраг.
Едва няколко години след Освобождението, когато станало ясно, че турците завинаги са прогонени от родината ни и турска власт повече няма да има, „опасният бунтовник“ най-сетне се установява без проблеми в с. Павел баня, където изкарва спокойно старините си.
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
