Унията, подписана от цар Калоян и скрепена със саморъчния подпис на папа Инокентий ІІІ, разрешавала безпрепятственото преминаване на кръстоносците през България.
Далновиден бил българският владетел, но не съумял да предвиди пакостите, които идели- едното зло било укротено, дошло на негово място друго. Минавайки през страната ни, кръстоносците помитали всичко пред себе си, като да им е бащиния, дадена по наследство от Всевишния.
Види се, затова и Бог ги намразил, наказвайки ги да не достигат никога там, закъдето са се запътили, било то и собствения му гроб. Много от тях оставяли костите си по ридовете на Стара планина, по нашия свогенски край. Крепостта „Спрела“, където станувала войската на Калоян, била укрепена и защитена със здрави кули и бойници. Птичка не можело да прехвръкне, камо ли вражи стъпки да преминат.
През лето 1204-то в западна посока, на един връх източно от Ком, пирували ордите на Четвъртия кръстоносен поход на Балдуин Фландърски, начело с висшите военачалници Манасие дьо Лил, маршал Жофруа и венецианския дож Енрико Дондоло. Цялата местност миришела на бъчви и препечено месо.
Много вино се изпило, много овни били гътнати. Изглежда божите човеци обичали и се прекланяли не само пред своя идол, но се прехласвали и от земните радости, робували на чревоугодничеството.
Застанал на най-високото място, стъпил върху скована от дърво наблюдателница, един от Балдуиновите войници, опиянен от безкрайния зелен губер на планината, извикал:
– Магна силва булгарика! Магна силва!…
Велика е българската гора. Но по-велики и храбри били хората, които живеели в нея. В това те се убедили едва привечер.
Кръстоносците сладко дремели и навярно вече бленували прелестите на обетованата земя, когато българите направили обсадата си от три страни. Див рев стреснал околността. Налитали Калояновите бранници и сечели настървено нашественици.
Отбранявали се рицарски орди и започнали отстъплението на запад. Сигурно убежище имали край Ниш, но той бил далеко. Преди да се изкачат към Брезе ги застигнало най-голямото поражение, което помнели Балдуиновци до този момент.
– И земята е с тях Господи, и небето е с тях!- процедил през зъби военачалникът им.- Тук ще погине младостта ни, Боже!…
Вековните буки пречели на конете да галопират. Къпинакът и поветът се омотавали в краката на коне и хора. Трудно се бягало от българската гора- тя винаги скъпо се е отплащала на плячкаджии, били те чуждоземци или наши.
Заслизала лавината по западния скат на клисурата, по билата на околните върхари отново се разнесъл бойния вик на българите. Железният саван на щитовете станал последния опит за спасение у кръстоносците, но и това не помогнало.
– Майко от небето! Мили Господи, спаси ни!- молели се едни, а други добавяли в унес: “ Исусе христе, помогни ни, повелителю наш!..“
Високо беше Бог- не чуваше! Светата майка имаше, изглежда, други задължения в този час и хич не и беше до оказване на помощ на някакви кръстоносци. Наблизо бяха само български войни и местният жител- колар, който само преди няколко дни бе изпитал върху гърба си „милостията“ на чуждоземците, които му бяха взели всичкия добитък, похитили дъщерите му и прибрали скътаното зайре за през зимата.
– И аз загазих от вас, ама и вие загазихте мамицата ви кръстата! Така ви се пада, кучета недни… Загазихте, а? Ха, ха, ха!…
Една стрела, забила се право в гърдите, пресекнала смеха на коларя. Строполил се той на земята с отворени очи, които ислед смъртта продължавали да гледат народната смелост.
…
Малцина от кръстоносците успели да се измъкнат живи от битката и се присъединили към стана на Беломорието. Войниците на Калоян се прибрали с бойни трофеи в крепостта „Спрела“. А мястото на кървавата битка, където загазила част от Балдуиновата орда, хората нарекли Загъжене.
Така го знаят и до днес!
Източник: bgnasledstvo.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
