Иван Хаджиберов е роден в Габрово в семейството на хаджи Беро Иванов – производител на брашно, търговец и кираджия, и съпругата му Иванка Минчева. Младият Иван получил образование в частното училище на Неофит Соколски. По време на Руско-турската война от 1877/1878 г. бил куриер в Българското опълчение.
След Освобождението се занимавал с търговия на риба, барут и хранителни стоки. Управлявал мелницата на баща си от 1882 г. Добавил усъвършенствания като поставил, допълнителни сита и започнал да произвежда брашно без трици.
Участва като, доброволец в Сръбско-българската война от 1885 г. и е награждаван за доблестно изпълнение на воинския си дълг.
През 1890 г. с брат си Димитър построили валцова мелница. Съоръжението било електрифицирано с купено от Германия динамо и няколко електрически крушки с въглена пръчица. Така за пръв път в България светнала електрическа крушка.
През 1892 г. Иван Хаджиберов построил първата фабрика за фини вълнени платове в България, наречена „Първа царска придворна фабрика за текстилни платове“. Тук се внасяли материали от Англия, Италия, Австро- Унгария, а обзавеждането и било по английски образец.
През 1906 г. умният българин построил и водноелектрическа централа на р. Янтра, която се състояла от 2 хоризонтални водни турбини по 90 конски сили, система „Брауншвайг“, с два генератора за променлив ток. Тя струвала около 300 000 златни лева и била първата водноелектрическа централа в България за индустриални цели.
По време на войните – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна новият индустриалец бил доставчик на платове за Българската армия. През 1915 г. във фабриката тъчали 72 стана. Ив. Хаджиберов внасял висококачествени мериносови прежди от Англия чрез установени връзки с фирмата „Нормантон“. Поради обвинение по чл. 4 от Закона за съдене виновниците национални катастрофи – „за забогатяване по време на война“ – той бил арестуван през 1919 г. Прекарал в предварителен арест 9 месеца, а с амнистия би оправдан от 26 юли 1924 г.
От април 1931 г. фабриката била преустроена в акционерно дружество. При това били създадени паркове, жилища за работниците, зоологическа градина, занималня, частно училище за децата на работниците, работнически стол и др. Ив. Хаджиберов е един от основателите на Индустриална банка „Габрово“ и дългогодишен председател на библиотеката в града. Той става финансов гарант за построяване на железопътна линия и дарява пари за изграждането на училището в с. Златари. Във фонда за строеж на театрално-библиотечна сграда внася 5000 златни лева.
Починал на 5.ІІІ.1934 г. Изпратен бил с вой на сирените на габровските фабрики и с непрекъснат камбанен звън.
Маргарита АТАНАСОВА
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
