Даскалоливницата е първото класно училище в България, отворено в град Елена през 1843 година от Иван Момчилов.
Като ученик в Еленското класно училище през 1848 година Славейков го нарича с чудното име “Даскалоливница”, както свещоливница, призвано да лее даскали. Еленската даскалоливница възпитава възторжени възрожденци просветители и революционери. Тук са учили освен Петко Славейков и Никола Козлев, Драган Цанков, доктор Иван Касабов, Тодор Шишков, Никола и Георги Живкови, Иван Кършовски, Стоян Робовски, Сава Катрафилов, Стефан Бобчев, а по всяка вероятност и Добри Войников, Добри Чинтулов и други известни възрожденски дейци.
Повече от сто възпитаници на Даскалоливницата посяват семето на просветата в 66 града и 59 села на родината: от Тулча до Охрид, от Гюргево и Плоещ до Солун, от Враца и Враня до Бургас, Одрин и Цариград. Основават класни училища, изграждат читалища, работят в местни революционни комитети.
В спомените си Иван Кършовски пише, че Никола Михайловски “пръв учен българин по това време, придума еленчани да отворят висше училище в Елена, в което да следват възрастни ученици и повече бивши учители, не по-млади от 20 години, които можаха да удовлетворят голямата въпиюща нужда от учители в България…”
Към Елена се стичат ученици от различни краища. Забележително е съдържанието на съчинената от Петко Славейков песен, която пеят дошлите с него от Търново единадесет ученици:
“Оставай сбогом Търново.
Оставями те изново,
за миличка наука
днес тръгваме оттука.
Ти мен си, Търнов, много мил,
защото у теб съм се родил…
За тебе сълзи проливам
и към Елена отивам.
Догде бях ученик по нов,
седях да се уча на Свищов.
Елена сега намирам
и тичам не ся спирам.
Източник: history.elena.bg, wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
