Безспорно най-интересната и с най-голяма стойност сграда в Бачковския манастир е църквата-гробница, наричана още Бакуриановата костница. Тя има такова голямо значение не само поради факта, че е единствената запазена постройка от самото основаване на манастира, а и заради фреските си, които с с безценна художествена стойност
Те са дело на грузинския зограф Йоан Иверопулец и датират от XII век. За това сведения ни дава следния надпис:
„Изобрази се отзи всечестен храм горе и доле чрез ръката на Йоана Зографа Иверопулеца. А вие като четете, молете се за мен ради Бога“.
Многократно се е поставял въпроса за българско участие в първоначалното изографисване на Костницата, защото трябва да се има в предвид, че едва ли от Грузия са били извикани всички помощници на зограф Йоан. А наложените от устава забрани за присъствието на гърци насочва погледа върху български помощници зографи. Но така или иначе ако има някаква българска дейност по изографисването тук, то тя е била съвсем незначителна.
На долният етаж е изобразена сцената „Страшният съд“. Има и много евангелски сцени, за съжаление силно повредени. За стенописа „Видението на пророк Йезекиил“ специалистите твърдят, че има изключително значение в ранга на църковната живопис през XI век. Стенописите тук са много важен поглед в една отдавна отминала епоха. Характерни за тях са суровите, аскетични образи, искрящия колорит на цветовете и прецизността на рисунките.
Сградата е двукатна, с надлъжен градеж и има осем силно профилирани сводести арки, които разкрасяват вътрешността на стените, характерни за църковната архитектура по нашите земи през XI-XII век. Костницата е напълно сходна като строеж, с църковните строежи в Станимака от същото време.
В приземния етаж на Костницата има 14 гробници. В неговият притвор са изписани образите на двамата ктитори – братята Бакуриани.
В Костницата се намира и единствения запазен портрет на българския цар Иван Александър – голям дарител и грижовник за манастира. От негово време са и фреските в зазиданите пет арки на преддверията на горния и долния етаж. Заради големите си грижи за манастира цар Иван Александър е бил обявен за втори ктитор на манастира. Неслучайно неговия портрет стои на видно място в манастирската Костница, на горният етаж в една ниша на северната стена. Царят е изобразен в цял ръст, с корона на главата, скиптър в лявата и кръст в дясната ръка. Короната му е придържана от два ангела, а над нея Света Богородица, с Младенеца. Това подсказва силната привързаност на Иван Александър към православието и неговата загриженост за съдбата на манастира. В ляво и в дясно от неговата глава е било написано „Александрос“ в надпис, който според мнозина учени трябва да е изглеждал по следният начин:
„Иван Александър в Христа благоверен цар и самодържец на българите и гърците“.
Надписът е бил изчукан от гръкоманите още през XVIII век и за съжаление от целия надпис сега са спасени само няколко букви от името Александър. За надписа и за самият портрет останала да свидетелствува само една записка на Петър Лукарич от Дубровник, минал през нашите земи в XVI век . Вероятно образа на царя се покрива неговия реален физически образ. Освен това образът буди интерес и с реализма си.
Източник: tic.assenovgrad.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
