През юни 1344 г. защитавайки владенията си от турските набези Момчил войвода напада и побеждава турците в Битката при Бистонското езеро (Порто Лагос) като запалва турския флот — изгаря 15-те турски кораба, като през нощта изпраща кораби, които запалват закотвените плавателни съдове на врага, разбива охраняващия ги турски отряд позволил си да се дебаркира на неговия беломорски бряг и избива 250 турци.
Така започва войната с Умур бег и византийският му съюзник императорът Кантакузин.
Те с големи сили веднага нахлуват в беломорската държава на Момчил, но той не не се стряска, а маневрирайки с дружината си успява да изненада в началото на юли 1344 императора отделно от турските му съюзници, докато е на лагер при Гюмюрджина до развалините на Месина (Миноспол) и да му нанесе силно поражение.
Византийците са разбити, Кантакузин е ударен с меч по главата, конят му е убит и той по чудо се спасява от плен.
Поражението кара византийците да се изтеглят от Момчиловите владения. Българите разбили турците при Порто Лагос-Абдера и византийците при Гюмюрджина печелят войната през 1344 г.
Както допуска Пл. Павлов, вероятно същата година или в началото на следващата Момчил се жени за знатна българка от Търновското царство, което го прави съюзник на цар Иван Александър (1331-1371). Фолклорът я нарича Рада и Видосава, но исторически сведения как се е казвала не са открити.
Според Пламен Павлов между Момчил войвода и българския цар съществува определена координация на действията.
Източник: bgr.news-front.info
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
