Бургас трябва да се гордее, че именно тук през далечната 1925 г. за първи път в страната и на Балканите се открива моливна фабрика “Девеко”, плод на инициативността на Димитър Велчев и неговите синове. Производството й се налага на международните пазари и конкурира производители с традиции като Германия и Чехия.
Димитър Велчев е един от първите книжари в Бургас. Неговият магазин се е намирал на ул. „Александровска” 18 в красива двуетажна къща, проектирана от Рикардо Тоскани. Истинско богатство и разнообразие от стоки можело да се открие там – от моливи и боички до пиана и мебели, книги, списания, детски играчки, люлки, спортни артикули, бижутерия, канцеларски и ученически пособия. Имало и офталмологичен апарат, на който специалист измервал диоптъра на очите и да предлага очилал с различни видове лещи. Стоките били на достъпни цени.
Димитър Велчев имал връзки с германски доставчици на оптика и канцеларски стоки и това породило желанието след завършване на Търговската гимназия, тримата му сина да продължат образованието си в Германия. Велчо завършва в Нюрберг икономика, Петър – машинно инженерство в Хановер, а Иван – оптика в Йена, където специализира в заводите Цайс. Докато учат в Германия тримата братя виждат как тя с бързи темпове се индустриализира. Това поражда идея да направят нещо и в Бургас. През една ваканция синовете споделят с баща си своите планове да открият фабрика за моливи. Димитър Велчев е вече на 54 години, но търговският нюх му подсказва, че това е едно перспективно начинание и той дава благословията си. Всичките си спестени пари и оборотния капитал на книжарницата са за реализацията на идеята.
Започват основни проучвания в Дирекцията на статистиката за броя на училищата и учениците в България, за степента на грамотност на населението. Всичко е свързано с много вълнения, труд, безсънни нощи и средства. Започват да правят планове, изчисления, търсят терен за строеж. Мястото е намерено в края на града, срещу най-старите бургаски гробища (сега там се намира Новата поща, а до нея са запазени част от постройките, принадлежали на фабриката). Купуват 3 800 дка. И така, с цел да открият фабрика за производство на моливи,през 1924 г. книжарят Димитър Велчев и търговецът Вълко Вълков създават събирателно дружество „Димитър Велчев и сие“, което по-късно се пререгистрира в акционерно. Същата година е направена и първата копка.
През 1924 г. започва дейност първата българска и на Балканите моливна фабрика, носеща името «Девеко», оборудвана с 22 машини и мотор с мощност 20 к.с. Началото е сложено и на пазара излизат с новата българска марка черни и химически моливи. Постепенно производството се разраства и през 1928 г. са направени нововъведения: построена е пещ за печене на графита, нова сушилня за сушене на дървото, необходима за моливите, закупува се нов мотор с повишена мощност на 65 к.с. Започва и производство на перодръжки. В края на 1928 г. в предприятието има 32 работника, а тримата братя работят в екип. Най-големият Велчо Велчев е икономически директор. За производствения процес и техническата поддръжка на машините се грижи Петър Велчев, който непрекъснато внедрявал нови собствени рационализации. За търговията и пласмента отговаря Иван Велчев. Към фирмата по-късно се присъединява и съпругът на сестра им Лилия, инженер-химик Коста Матеев.
С всяка измината година фабриката увеличава и разнообразява своето производство, печалбата се влага в закупуване на нови модерни машини. През 30-те години «Девеко» дръзва да стъпи на световния пазар като участва в международен панаир в Тел Авив.
За да бъдат конкурентно способни на международните пазари на бургаските производители им трябвало качествена дървесина. Липата и тополата като изходен материал не задоволява изискванията. По тaзи причина Петър заминава за Сан Франциско – Америка и сключва дългосрочен договор за доставка на скъпо и качествено кедрово дърво. Следващите години започва производството на всички видове моливи, асортиментът от продукти се разширява: моливи за рисуване в 12 цвята, пастели, черен и цветен графит, четки, пластелин, водни бои, всички видове тебешири, червен восък, различни видове креда, лепила, пиромоливи, острилки, кабърчета…
Фабриката става през 1937 г. придворен доставчик на царския двор и е удостоена със златен медал лично от Н. В. Цар Борис ІІІ. Производителят получава големи поръчки от Лондон, Амстердам, Осло, Хавана, Йоханесбург. Продукцията на «Девеко» се изнася още в Турция, Египет, Сирия. Съвсем нормално било Димитър Велчев да добие име на индустриалец от европейска класа. През 1937 г. царят го награждава с кавалерски кръст на Орден «Св. Александър».
През 1938 г. се доставят модерни машини за производство на ленти за пишещи машини и няколко вида цветни индига. През 1941 г. въпреки войната собствениците построяват нова, модерна сграда и закупуват нови инсталации и машини. Във фабриката вече работят 150 работника, а обслужването става от един главен счетоводител, касиер, домакин, пласьор на готовата продукция и главен майстор. Синовете работят наравно с другите, но за тях няма почивка и работно време. Виждайки трудолюбието на своите деца, възрастният вече Димитър Велчев се оттегля от ръководството на фабриката с думите:
„От днес аз оставам само като наблюдател и съветник. Ще посещавам понякога фабриката, ще се радвам на плодовете на моя и на децата ми труд. С големите успехи, които постигнахме, аз ще забравя грижите, неприятностите, ограниченията във всяко едно отношение“.
Собствениците на фабриката се грижат за своите работници. През есента на всички раздават по 2 тона дървени отпадъци за горене, за Коледа начисляват 13-та и 14-та заплата. Всяка година сиропиталищата и училищата получават като подарък боички и моливи. Суми са дарявани на Общината и на църквите в Бургас.
През 1943 г. братята сключват договор с турското правителство и започват строеж на филиал на моливна фабрика в Истанбул. Развоят на Втората световна война и последвалите ги събития през 1944 г. осуетяват това начинание. Постепенно нещата се променят. През 1947 г. фабриката Девеко се национализира и по-късно се преименува в Хемус
Източник: hemusmark.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
