На 1 декември 1881 г. в Русе в една от стаите на „гирдапското“ училище в махалата „Гирдап“ се учредява спестовно дружество „Гирдап“ с ръководство: Симеон Златев – председател, Христо Армянов – касиер, Стефан Малчев – деловодител, и комисари – Тома Кърджиев и Дони Чернев. Основният капитал е определен на 4000 лева, разпределен в 400 акции от по 10 лв. всяка.
Дружеството започва да работи на 1 януари 1882 г. и завършва годината с 500 лв. печалба. През 1883 г. годишният баланс приключва с 16 704 лв. капитал и 2533 лв. печалба. „Гирдап“ бързо натрупва капитали, което позволява през 1887 г. управлението на дружеството да се възложи на осемчленен съвет и титулярен директор със заплата. За пръв председател е избран Панайот Попов. Десетата си годишнина „Гирдап“ посреща с 300 071 лв. основен капитал. По това време главната дейност на дружеството са паричните заеми срещу залог на ценни книжа, скъпоценни вещи и срещу ипотека. През 1895 г. „Гирдап“ създава банков и спестовен клон, започва да натрупва запасен фонд и изгражда собствена сграда в центъра на града, проектирана от Стоян Золотов и Удо Рибау. Н
На 23 декември 1901 г. акционерите провеждат извънредно събрание и решават срока на дружеството да се увеличи с 30 години, считано от 1 януари 1902 г. до 31 декември 1931 г. Паралелно с чисто банковите операции „Гирдап“ се впуска в различни стопански начинания, като особено мащабна е търговията с жито. Разкрива клонове във Варна, Силистра, Добрич, Ямбол и др., полага основите на Софийска банка (1905 г.), поема търга на жп линията Левски-Свищов. На общо събрание, проведено на 14 ноември 1909 г., се взема решение дружеството да се преименува в банка „Гирдап“. Като използва всички възможности, банката с всеки изминал ден разширява своята дейност. Амбицията на ръководството ѝ е да я превърне в крупен финансов концерн с многобройни клонове и разклонения у нас и в чужбина.
Позициите на банката като водещ финансов институт се засилва след като нейният председател – русенският адвокат Петър Стайков, става министър на правосъдието (от 30 януари 1904 до 18 август 1905 г.) в кабинета на Рачо Петров.
За този период финансовият експерт Д. Йорданов пише през 1922 г.: …всесветската война продължаваше да бошува; съестните и други припаси от първа необходимост намаляха; техното опразнено място бе заето от банкнотите на държавата. Изобилието на пари създава опекурацията така, както изобилието на месо и пиво, по думите на Маркс, създава лакомията и пиянството. Вместо да ги внесе на влог в банката, всеки притежател на банкноти предпочиташе да им даде по-приходоносно направление, да ги пласира в основен капитал (акции). Банка „Гирдап“ в това направлене не бе най-последната: тя се впусна в нови предприятия за използване на концесии и образуването на нови дружества.
На 24 октомври 1913 г. „Гирдап“ основава първото българско акционерно дружество за международни транспорти „Трансбалкания“. С неговото съдействие се създават Българска македонска банка (21 май 1916 г.), застрахователното дружество „Сокол“ (9 юни 1919 г.), дружеството „Свободен театър“ (16 декември 1917 г.), циментовото дружество „Лев“ в Плевен, фабриката за брикети при мина „Курило“ и др. През 1914 г. „Гирдап“ взема на търг за три години един от общинските доходи на София. С „изпитани“ съдружници заема водещи позиции в търговията с тютюн – само през 1915 г. извършва износ на 800 000 кг обработен тютюн. Стремежът към печалба и монополизъм има и негативни страни – силите се разпиляват, а невниманието е причина много от борсовите спекулации да завършат несполучливо.
Започват да се чуват гласове, че големи суми се отпущат на вътрешни и приближени на банката хора по текуща сметка срещу залог на ценни книги от съмнителна стойност. И всичко това за спекулация с акциите на новите дружества. През 1919 г. „Гирдап“ преживява първото по-сериозно сътресение. Тогавашният министър на вътрешните работи и народното здраве – известният социалдемократ Кръстьо Пастухов обвинява банката в спекулативни сделки. Стига се до запечатване на касата на банката. За кратко време са интернирани висшите служители Никола Ковачев и Бончо Боев. През 1922 г. годишният баланс на „Гирдап“ приключва със загуба от над 3 млн. лв., която е покрита от резервите, които чувствително намаляват.
За това печално положение огромна вина носи директорът на банката Никола Ковачев, който раздава кредити за 67 милиона лева срещу акции с реална стойност не повече от 5 милиона. В машинацията участват още Иван Ковачев – баща му, Калчо Ковачев – брат му, Марин Ковачев – братовчед, и маститите политици д-р Радославов, д-р Германов и Каблешков. Аферата продължава. Банка „Гирдап“ сключва договор с търговеца Чампан от Ню Йорк за покупки на овчи и агнешки кожи. Кредитът е обезпечен със същите кожи, които ще се купуват. Сделката на стойност 3 милиона златни лева е лична спекулация на директора Ковачев. За да избегне среща с Темида, той забягва в Америка. Загубата остава за сметка на банката.
И други членове на управата на банката бъркат в кацата с мед, като презалагат централните книжа от досиетата на вложителите срещу кредити от други банки, които никога не връщат. Особено се проявява Бончо Боев, който заради поста си в Управителния съвет има открита дебиторна сметка за закупуване на ценни книжа. Дългът през 1924 г. по тази сметка е повече от 10 милиона. Боев е изразходвал парите за лични нужди.
Скоро настъпва денят, в който банката изчерпва всичките си ликвидни средства и не може да се справи и с най-дребните си задължения по влоговете.
На 3 февруари 1925 г. Русенският окръжен съд обявява банката в несъстоятелност. Първата българска частна банка „Гирдап“ престава да съществува.
Фалитът на банката рефлектира и върху едно крупно книжовно начинание.
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
