Около старата Ловешка крепост, която според преданията и някои турски извори е последната българска свободна твърдина, броди дълго с дружината си от храбри юнаци местният хайдутин Станко, който имал прякор Кусан заради красивите си коси.
Той е оглавявал неотстъпно мъжествената отбрана на крепостта и когато усилията се оказват безполезни застава начело на
„триста души юнаци,
да коли турци потурнаци…“
като първия български хайдутин.
Легендите за падането на Ловешката крепост и Кусан войвода са три.
В първата от тях се разказва, че жената на Иван Шишман заедно с децата си потърсила убежище при Станко. Според преданието царицата хвърлила всичките си скъпоценности заедно със сребърния стан в един геран, който се намирал от дясната страна на крепостните врати. После той бил зазидан и заринат. Действително при разкопките на посоченото място от легендата са разчистени останки от малко четвъртито помещение, но археологическите данни говорят, че то е правено по-късно.
Втората легенда разказва, че турците влезли в крепостта с хитрост. Със съдействието на двама боляри, османците научили за подземния път, по който населението стигало до реката. Турците изненадали защитниците и когато Станко вижда, че не може да опази Ловеч, той се спуска със свои съратници с въже по стените и става хайдутин.
Според третата легенда отчайвайки се след тримесечна обсада на крепостта, турският водач Коджа Ибрахим решава да използва хитрост за нейното превземане. Той събира около 100 овни, поставя на рогата им свещи и през нощта пуска “огненото стадо” от близкия хълм към крепостта. Защитниците, мислейки, че Бог им изпраща помощ във вид на “небесен” огън, отварят вратите.
Стадото влиза във вътрешността, следвано от избрани турски войни, които бързо сломяват съпротивата на защитниците. От тази нощ хълмът, носил името “Рижа гора” приема прозвището “Стратеш” от турското Саръ Атеш – жълт огън.
Поводът е запалените свещи по рогата на овните. Легендата продължава с това, че последният защитник минава по тайния тунел и става първия хайдутин в България.
Станко (Кусан) е историческа личност, за което говори народната песен, срещана в различни варианти в този край.
„Не мога Милане да пея,
че тук ходи Кусан войвода
с триста души юнаци,
да коли турци потурнаци,
той ме беше залюбил,
като беше войвода
на Ловеч града голяма…“
Източник: bgnasledstvo.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
