Мъдростите от „Железният светилник“

Романът „Железният светилник“ е първата книга от известната тетралогия на Димитър Талев („Железният светилник“, „Илинден“, „Преспанските камбани“ и „Гласовете ви чувам“), публикуван през 1952 г.

В него са отразени българските борби за политическа и църковна независимост. Талев пише романа по време, когато семейството му и той самият са изселени в Луковит.

Нека си припомним 15 от най-хубавите цитати в романа „Железният светилник“:

1. „Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!“

2. „Никога ли не случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не гори, да не боли – редом с радостта, която идва, и тъгата, неутолимият копнеж по нещо загубено или непостигнато?“

3. „Човек не бива и не може да живее само за себе си.“

4. „Което човек не може да види с очите си и да чуе с ушите си, намира го с душата си.“

5. „Само с женска сила може да се надвие мъжката сила и упоритост, тя е като водата за огъня.“

6. „А който се отдели от народа, ще остане сам и никой нема да го слуша.“

7. „Радостта крепи и лекува.“

8. „Имаше едно кътче в неговото сърце, заето от другата, и той не можеше да я прогони оттам. Едно кътче, но то като болка обхващаше, владееше цялото му същество.“

9. „Народ сирак сме ние и като не можем сами да си свършим работа, никой нема да ни помогне.“

10. „- Не, не е от това. Не съм настинал. Тука – посочи той гърдите си, – Тука нещо се скъса.“

11. „Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната сладост, той вечно жадува за нея и я търси.“

12. „По-лесно е да вървиш по правия път, колкото и да е върл и стръмен…“

13. „Щом си слаб и се боиш от людете, тогава те стават по-зли.“

14. „Мъката разяжда човека…“

15. „Но понякога човек взема думите на истината, за да покрие с тях една неистина.“

Източник: highviewart.com