„Освобождението на тези свети наши земи изисква жертви.“ – генерал Никола Генев – Освободителят на Източните Родопи, след вестта за смъртта на 17-годишния му син Никифор, който е доброволец във войната.
Бъдещият генерал е роден в Севлиево на 18 януари 1856 г. Завършва Хаджистояновото училище, което по това време е единственото в града и почти веднага, макар и много млад, е поканен за учител. Общува с младите хора в града, училищни и читалищни дейци и общественици, които са в основата на възобновения през 1875 година революционен комитет. Негов ангажимент е да организира изработването на въстаническо знаме по модел, сходен с останалите. С тази задача се заемат посветените учителки Мариола Караиванова и Рада Поппетева в скришно място в бащиния дом на Рада, често посещаван от Никола. След разгрома на въстанието знамето известно време е укривано от майката на Никола Генев, а самият той е арестуван и жестоко измъчван. Вината му не могла да бъде доказана и при общата амнистия той е освободен от затвора.
Скоро след това емигрира в Румъния и през 1877 г. се влива в редовете на Българското опълчение. На Шипка проявява смелост и силен характер, произведен е в чин подофицер и е награден с орден за храброст. Следва повишение и втори орден в боевете при Шейново, отличен е и при разгромяването на башибозушки части.
Завършва с първия випуск на новосформираното Българско военно училище, а през 1883 г. завършва Петербургската стрелкова офицерска школа. В Сръбско-българската война 1885 г. участва като командир на дружина. Имал свое мнение за политиката в българската армия и през 1904 г. подава оставка с чин генерал.
Много скоро Родината отново има нужда от неговите умения на военачалник. На 8 октомври 1912 г. генерал Генев е назначен за командир на Македоно-одринското опълчение, а по-късно и на Кърджалийския отряд, който наброява 12 000 бойци. На 8 ноември 1912 г. отрядът нанася тежко поражение на корпуса на Явер паша при Балкан Тореси в Източните Родопи, което завършва с неговото пленяване. Взети са около 10 000 пленници. Ген. Генев с благороден жест връща сабята на Явер паша. Този момент е помрачен от съобщението, че е убит синът му Никифор, доброволец във войната. Пред офицера, който му докладва за трагичното събитие, с огромно самообладание и сила ген. Генев изрича: „Освобождението на тези свети наши земи изисква жертви!”.
През февруари 1913 г. под командването на генерала е отхвърлен към морето голям турски десант при Шаркьой. Заради решителното и умело водене на тези решителни сражения генерал Никола Генев остава завинаги в българската военна история като „Освободителят на Източните Родопи”. След края на Междусъюзническата война той отново излиза в запас и е един от българските офицери, подписали протестно писмо до цар Фердинанд и обявили се против участието на България в Първата световна война на страната на Тройния съюз.
Никола Генев почива в София на 12 април 1934 г. В последния му път ковчегът му е носен на ръце от останалите живи опълченци. В знак на признателност и уважение към неговия достоен живот и дело в Севлиево, родният му град, паметта му е увековечена с паметна плоча и барелеф на мястото на бащината му къща, а улицата е наречена на негово име.
Източник: bgnasledstvo.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
