Още преди учредяването на Българската екзархия, по време на Възраждането, учебното дело в Македония и Одринско е в процес на преминаване от килийно към светско обучение. Като правило е било прието заедно с откриването на българско училище, към него да се организира и забавачница.
Ето защо с превръщането на елинското училище в с. Гайтаниново, Неврокопско, в българско, още през 1867 г. то е било структурирано по нов образец – забавачница, четири отделения и три класа.
Тази забавачница е първото предучилищно заведение, открито на територията на днешна България – цели 15 години преди тази в Свищов, която неправилно се смята за първото детско заведение в страната.
Такава забавачница е била открита през 1869 г. и в град Крушево. През 1877 г. българско предучилищно детско заведение е имало в с. Тешево, а от 1879 г. и в с. Дакчифлик (дн. Добротино, също Неврокопско).
Голяма е заслугата на Екзархията, особено след 1877 г, когато ръководството на църковните дела поема Екзарх Йосиф І, който заедно с общините, училищните настоятелства, ВМРО и помощта на Княжество България ускорява откриването и развитието на забавачниците.
Те биват схващани като „основата, върху която ще градим бъдещето на народа във възпитателно и образователно отношение“. Те са схващани като средство за затвърждаване на българския дух у подрастващите в борбата срещу гръцкия и сръбския шовинизъм.
За да се централизират и уеднаквят формите на работа в забавачниците, Екзархията в лицето на своя училищен отдел през 1892 г. подготвя и разпространява сред детските учители Ръководство за забавачниците, което определя техните задачи (подготовка за училище), методи на възпитание (предимно предметно онагледяване) и структурите на групите по възрастов принцип.
Основна грижа на Екзархията, училищните настоятелства и общините е била материалното обзавеждане на детските заведения, снабдяването им с дидактични пособия и осигуряването на детски учителки. За тяхната подготовка в Стара Загора и София били отпуснати две стипензи, а в Солунската девическа гимназия за целта бил открит специален курс.
Към 1899 г. към почти всички български училища в Македония и Одринско били открити забавачници. От статистиката, с която разполагаме, се вижда, че децата, настанени в забавачниците в Солунски, Битолски, Скопски и Одрински вилаети, през учебната 1892-1893 г. възлизат на 2208, а през 1899-1900 г. броят им се увеличава до 15 502.
Най-голям успех в развитието на предучилищното възпитание бележи Солунският вилает, на второ място се нарежда Битолският, а на трето – Скопският.
По този повод проф. Божинов справедливо отбелязва, че бил постигнат „забележителен успех в резултат на обединените усилия на българските църковни общини, на училищните настоятелства и на Екзархията“.
За същото това време детските училища (т. е. детските градини) – народни и частни, в градовете и селата на свободна България са обхванали значително по-малък брой деца. По данни на официалната статистика през 1893 г. в тях са записани 331 българчета, а през 1900 г. броят им достига до 4655.
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
