Страхил Топуков е ВМРО деец и български журналист. Син е на Зоица Топукова – сестра на видния ВМОРО войвода Славчо Абазов.
Войводата Абазов прибира в София племенника си Топуков и го посвещава в дейността на ВМРО. Именно в стаята на Топокув (на ул. Веслец 55 в София) стават много от частните срещи на Славчо Абазов с други дейци на организацията.
Страхил Топуков става и член на централно управително тяло на Съюз на македонските младежки организации, а по-късно и репортер на вестник „Македония“. Участва в убийството на Васил Пундев, но е оправдан и освободен.
ВМРО деецът и журналист Страхил Топуков записва и публикува кратките спомени на ВМОРО революционерът от Щип Панчо Тодоров за Инцидентът в Крагуевац от 1914 г. Въпросният инцидент е случай, при който първите мобилизирани български новобранци от Македония демонстративно отказват да положат военна клетва за вярност към сръбския крал на 14 април 1914 г. в Крагуевац, Сърбия.
„В деня когато щяхме да полагаме клетвата, на определеното място – в казармата, беше дошло цялото гражданствна Крагуевац. Кралят не дойде. Генерал Калафатрович ни държа реч, в която изтъкна, че ние македонците, още от преди много векове сме били сърби. Всички слушахме мълчаливо, без някой да му възрази.
След него говори владиката и направи водосвет. Но тъкмо почна да изрича думите: „Заклевам се в името на краля, че ще служа честно и вярно на Отачбину“ и пр., още не произнесъл никаква дума, след един миг мълчание, щипяни, както бяхме наредени в един взвод, единодушно извикахме „Не приемаме клетвата“.
Нашите думи се подеха от останалите взводове и така непрекъснато всички новобранци, 1000 души, викахме „Не приемаме клетвата“. По едно време от отсрещната страна се чу гърмогласно от мнозина „ура“, а след това всички в едно гърло викахме „ура“, „Да живее цар Фердинанд“, „Да живее българския народ“, „Да живее Македония“.“
Източник: bgnasledstvo.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
