На 2 януари църквата почита Св. Силвестър, папа Римски!

На вторият ден от Новата година, православната църква чества Св. Силвестер (Силвестър), папа Римски. Този празник се нарича още Карамановден, Волски празник, Риначовден, Силвестри, Силвестровден.

Силвестър е латинско име, което означава „гора“, „горист“, „лес“.

Свети Силвестър се родил в Рим. Негов учител във вярата и науката бил благочестивият презвитер Кирин. В столицата на световната империя тогава идвали много странници, а младият Силвестър ги подслонявал в гостоприемния си дом. Когато станал на 30 години, той бил ръкоположен за дякон от папа Милтиад, а след неговата смърт бил избран за Римски епископ и станал тридесет и пети папа. Той е свещеникът, който кръщава официално император Константин Велики.

През неговото светителство (314-335 г.) били проведени най-важните реформи на Константин Велики (306-337 г.) за прекратяване на гоненията и за тържеството на християнството и спокойствието на Църквата. Чрез своите пратеници Осий Кордубски и двама презвитери св. Силвестър подписал актовете на Първия вселенски събор в Никея от 325 година. Преименувал неделния ден от „ден на слънцето“ в „ден Господен“, понеже в неделния ден Господ Иисус Христос възкръснал от мъртвите. С думи и дела светителят надзиравал своите духовни чеда. Стегнал дисциплината на клириците, като строго забранил да се занимават с търговия.

Обичаят на празника има очистителен характер и е свързан с чистене, ринене на тора от оборите, който не е изхвърлян от Коледа. В нощта срещу празника момците, които са коледували, сред тях може да има и женени мъже, организирани в дружини по няколко души, обикалят домовете, в които има едър впрегателен добитък. Тръгват с музика и песни. Носят фенери. Стопаните държат отключени портите, връзват кучетата, за да не лаят, когато дойдат риначите.

В обора в нова торба оставят пита, месо, вино за дружината. Специален подарък, най-често пешкир, приготвя мома. Мъжете почистват обора, взимат каквото са им оставили и си тръгват, без да се обадят. На другия ден може да бъдат поканени на гости от стопанина, на когото са ринали.

Ако някой момък е обиден или отблъснат от любимото момиче в деня на Св. Силвестър той може да си отмъсти, като му върне обидата. Вместо да изрине обора, той хвърля още тор вътре. Тежко на мома, за която се разбере, че така е отмъстена. Ако това се случи, бащата бърза да изчисти срама още преди да е съмнало.

Празникът завършва с голямо хоро на мегдана. Докато риначите чистят, никой от стопаните не трябва да излиза навън и да се обажда, защото е на лошо.

В Западните Родопи наричат деня Сполезов и гледат кой пръв ще влезе в къщата. Гостът трябва да е добър и заможен човек, за да бъде и годината, която идва добра и заможна. На трапезата не се слагат свинско месо и сланина, за да бъдат здрави животните.

На този ден народът отдава почит на едрия рогат добитък и най-вече на вола, тъй като в миналото това животно е било използвано като основна впрегатна сила.

Имен ден на 2 януари празнуват всички с имената Силвия, Силва, Силвана, Силвестър, Гopан и Гopица. Честит празник!

Източник: vesti.bg