Марко Цепенков е български писател и фолклорист, народен будител, борец за църковни свободи на българите от Македония.
Марко Костов Цепенков е роден през 1829 година в Прилеп. Известно време изучава гръцки език в Струга при учителя Наум Хаджов. Важна е срещата му с Димитър Миладинов (1856-1857), след която започва активно да събира фолклорни текстове. Участва и в борбата срещу гръцкото духовенство.
През 1888 година Министерството на народното просвещение в София започва да издава „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“. Марко Цепенков се свързва с професор Иван Шишманов, на когото предоставя материалите си. Професорът го съветва да се върне в Прилеп и да разшири сбирката си с описания на обичаи, занаяти, предания, тайни говори и други. Цепенков се преселил окончателно със семейството си през 1888 година в София. До 1900 година обнародва в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ 269 приказки и предания, 85 песни, 389 вярвания и прокоби, над 200 сънища с тълкуванията им, 46 баения, 12 басни, 8 обичая и обреда, 3727 пословици и поговорки, 100 гатанки, 20 скоропоговорки и 67 детски игри. През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.
Автор е на стихотворения и песни, на драмата „Църне войвода“. За историята на българската литература особено важна е неговата автобиография, написана през 1896 година по поръка на Иван Шишманов, в която ясно той заява, че е българин, въпреки че в Република Македония Марко Цепенков се смята за македонски писател
Марко Цепенков умира на 29 декември 1920 г. в София.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
