На днешната дата 26 декември през 1978 г., умира българският балетмайстор Анастас Петров!
Анастас Петров е български балетист и балетмайстор, един от основоположниците на българския балет.
Анастас Петров Дачов е роден на 1 октомври 1899 г. в Добрич в семейството на чиновник. Семейството са преселници от Котел, които по-късно се установяват във Варна. От малък танцува, но се запознава с балета през 1920 г. като ученик във Варненската мъжка гимназия, когато посещава концерти на руската балерина белоемигрантка Мария Юриева.
От 1922 до 1925 г. учи класически танц в Берлин (на издръжка на брат си) в школата на Евгения Едуардова, балерина от Мариинския театър. Едуардова високо цени таланта му и година по-късно го прави свой асистент. От 1925 до 1927 г. Петров танцува в Дойче Опер Берлин. Работи с балетмайстора Макс Терпис, представител на немската пластична школа.
След завръщането си в България (според някои източници – 1926 г.) Анастас Петров става солист и балетмайстор в Софийската опера от 1.8.1927 г. до 1961 г. Поставя танци в опери, оперети, балети, концертни номера. Само за няколко месеца подготвя танците в „Ловци на бисери“, „Орфей“, „Фауст“, „Еврейката“.
Забележителни са постановките му на „Валпургиевата нощ“ към „Фауст“, Половецките танци от „Княз Игор“ на Бородин, „Арлезианката“ и „Кармен“ на Бизе, дивертиментите от „Аида“, „Ловци на бисери“, „Хубавата Елена“. Други известни негови постановки са първият български балет „Змей и Яна“ (1937), „Раймонда“ на Глазунов (1839), „Жизел“ на Адам (1947 и 1960), „Лебедово езеро“ от Чайковски (1956), „Есмералда“ от Пуни (1958), „Орфей и Родопа“ (1960), „Прометей“ на Бетховен, „Болеро“ от Равел, „Тамара“ от Балакирев, „Куклената фея“ от Байер, „Поетът принц“.
През кариерата си поставя танците в повече от 90 опери и създава 16 самостоятелни балетни постановки – някои останали като образци в историята на българския танцов театър.
Анастас Петров утвърждава класическия репертоар. В българските балети претворява българския танцов фолклор. Участва в собствените си постановки, сред които Змеят в „Змей и Яна“, Доктор Охболи в едноименния балет, Клод Фроло в „Есмералда“, Прометей, Гирей в „Бахчисарайски фонтан“ и други. Пръв тълкувател е на образите на Зигфрид в „Лебедово езеро“, Франц в „Копелия“, Змея в „Змей и Яна“ в постановката на Христо Манолов (втората версия на балета) и др.
Занимава се и с педагогическа дейност. На 1.9.1927 г. основава първата професионална балетна школа в България, в която подготвя много изтъкнати български балетни артисти – Лили Берон, Асен Гаврилов, Нина Кираджиева, Асен Манолов, Люба Колчакова, както и Неделчо Изов, Крум Янков, Евгени Заднепровски.
При него са започнали Калина Богоева, Ичко Лазаров, Константин Дамянов, Маргарита Траянова, Красимира Колдамова, Пенка Енчева. Школата съществува до 1944 г. По-късно приема да работи в държавното балетно училище. По думите на Красимира Колдамова:
„ В мислите и мечтите си той поставяше непрестанно някаква цел, подтикваше ни да се развиваме. “
В писмо по случай 50-ия юбилей на българския балет, Петров пише:
„ Щастлив съм, че доживях този празник на всенародно обществено признание на балета, на който посветих всяка моя мисъл, всяка моя грижа, цялата си любов, целия си живот. “
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
