Родолюбецът Иван Параскевов Петков (1817 г. – 16.11.1895 г.) в румънския град и център на българската революция Браила и дъщеря му Стиляна Парашкевова (16.03.1863 г. – 1932г.) тогава 14 – 15 годишна ушива и извезала Знамето което е дарено за българското опълчение или Браилският трибагреник станал като прототип на националния трибагреник.
Националният ни трибагреник e узаконен от Учредителното събрание в Търново на 26 март 1879 г. Видът му е точно определен в Глава IV, чл. 23 от „Конституцията на Българското княжество“ – Българското народно знаме е трицветно и състои „отъ белъ, зеленъ и червенъ цветове, поставени хоризонтално.”. Понастоящем Браилския трибагреник на Стиляна се съхранява в Националния военноисторически музей.
Голямото преселение на българите от Източна България през 1829 – 1830 г. довежда в Браила много жители на Сливен и Ямбол. След Браилските бунтове от 1841-1843 г. Иван Параскевов е роден в Ямбол, в българската махала „Каргуна” през 1817 г. За това вероятно и братята Иван и Панайот Параскевови Петкови потърсили убежище и възможности в румънския град Браила. Там неговото занятие е на търговец и предприемач първоначално започнал като пристанищен носач. В чувствителната нагласа през 1862 г. Иван се жени за българката от Разград – Недялка Димитрова и на 16 март 1863 г. се ражда дъщеря им Стиляна, а през 1866 г. синът им Стефан, а през 1873 г. и втората му дъщеря – Мария. Иван Петков участва активно в обществения живот на българите в Браила. В дома му често са идвали и нощували българските революционни дейци Иван Тодоров Драсов (19.03.1848 г. – 27.09.1901 г.), Светослав Миларов, Георги Стойков Раковски по рождение Съби Стойков Попович – (2.04.1821г.- 9.1967г.).
Иван Петков е един от щедрите дарители на българското училище в града акционер на в-к “Българска пчела” и от участниците в “комитета на старите” на обществено-политическата организация на русофилски настроените българи емигранти и търговци „Добродетелната дружина“ (1853-1897) в Букурещ, официално учредена на 9.03.1854 г. под името Средоточно българско попечителство „Епитропия“. След като е призната официално от руското правителство, организацията създава свои поделения в редица градове – Браила, Галац, Плоещ и др. По-късно се преименува в Букурещ на 21.08. 1875 г. от привърженици на Киряк Цанков на „Българско човеколюбиво настоятелство” със задача да помага на пострадалите от въстанието в Босна и Херцеговина и подпомага българското население при Априлското въстание и осигурило материалната помощ и въоръжаване на четата на Христо Ботев.
След масово въоръжено Априлското въстание на българите в Османската империя организирано от Гюргевския революционен комитет и избухнало преждевременно в Копривщица през 20 април (стар стил) 1876 г. и след недоволство сред обществеността от Западна Европа и Руската империя се събира отбрано българско в Галац, Браира, Букурещ за ангажиране на Руската империя (на руски: Российская империя) срещу Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osтâniyye). Като огнище на българското революционно движение преди освобождението българската колония в Браила е свързана мнозина Георги С. Раковски, Васил Николов Друмев – (1839г.- 1901г.), Добри Попвасилев Войников – (22.11.1833 г.-27.03.1878г.), Тодор Икономпетров – (29.08.1838г.-28.09.1892г.), Тодор Пейов Стоянов – (1842г. – 26.07.1904г.), Димитър Панайотов Греков (2.09.1847 г. – 21.04.1901г.) и др. В края на 1876 г. на заседание на БРЦК в Букурещ се обсъжда необходимостта от знаме за българските доброволци, които ще участват в предстоящата войната между Русия и Турция. Обявяването на Руско-турската война през април 1877 г. е посрещнато от всички българи с изключителна радост и светли надежди. Българското човеколюбиво настоятелство в Румъния проявява активна дейност. Те закупуват и съоръжават санитарна кола на българските опълченци, а по-късно даряват и на румънската армия. Те закупуват и съоръжават санитарна кола на българските опълченци, а по-късно даряват и на румънската армия. Още тогава се поставя и въпросът, че трябва да бъдат отделени средства и за знамена на българските опълченски дружини.
Вложил любов и надежда за свобода Иван Петков след като се съветва с Иванка Ботева заръчва на дъщеря си извезването на флага. За модел на лъва използва значката на българските въстанически калпаци. Браилското знаме било квадратно. Върху зеления цвят на лицевата страна е извезан лъв с корона, а над главата му, върху белия цвят има надпис в полукръг „БЪЛГАРИЯ“. Под лъва върху червения цвят е избродиран надпис: „С Божия воля и със силата славнаго рускаго царя напред“, В долния външен ъгъл има извезано с дребни букви надпис „Стилияна Ив.Парскевова Браила, 1877 г. априлий”. Дръжката на знамето била доставена също от Виена. Тя има бронзов накрайник, който представлява православен кръст върху повален полумесец. Отстрани платът на знамето е със заплетени памучни ресни: с бежов цвят по бялата ивица, зелени по зелената и червени по червената. Двата външни ъгъла завършват с пискюли. Ушито е от коприна, с размери 198 см. х 119 см. х 173 см., като външният му край е врязан под ъгъл на разстояние 85 см. Трите ивици – бяла, зелена и червена, са разположени хоризонтално. Обяснението за подредбата на цветовете по-късно той дал така:
„Бялото ще бъде отгоре, защото бялото и България започват с буквата “Б”. Горе бялото, горе България!“.
По това време четническите знамена са най-често зелени, а ако има бяло – то е в центъра. Първото българско знаме в бяло, зелено и червено, с цветове подредени в този ред, е флагът на Старозагорските въстаници от 1875 г. Година по-късно и Врачанският комитет избира за свое знаме трикольора в бяло, зелено червено, а четниците на Хаджи Димитър не случайно били облечени в мундири „от зелен шаяк, тесни бели панталони и всички с червени гайтани“. Стилияна започва работа през ноември. Бродирано е със златна сърма и дребни естествени перли, които Иван Параскевов доставил от Виена върху плътна коприна, наричана тогава „атлаз”. Всичко това се е извършвало в пълна тайна. Стилияна била предупредена да не разказва никъде за знамето, което шие, имала е определена стая, в която е бродирала знамето, след шест месеца тя е готова със знамето и то е напълно ушито”.
По това време бащата на Стилияна наема за нея и брат ѝ частен учител. Държи децата да получат добро образование на родния им език. В Браила пристига млад мъж Илия Вълчев, родом от Етрополе, сподвижник на Васил Левски, добре образован секретар на Етрополски революционен комитет към 1870 г., преследван заради известния обир на турската поща от Димитър Николов (Николич) – (1835г.-1873г.), известен като Общи. Стилияна се влюбва в него. Той има своето влияние и уважение върху семейството на Иван Петков.
През 1881 г., вече осемнадесетгодишна, Стиляна се омъжва и става госпожа Вълчева. Известно е че Патриархът на българската революция Георги Раковски отдавал голямо значение на символиката, защото си е давал ясна сметка колко голямо е нейното емоционално и мобилизиращо въздействие имат униформата, знамето и въобще всякаква символика както за националното самосъзнание и самочувствие, така и за представяне на българите пред света. Идеята за трицвета е негова. Добра известна е картината на италианеца Сако, приятел на Раковски, където той е изобразен с трицветно знаме в ръце, макар че редът на цветовете им са различни от знамето на Стиляна. Първият вариант за знаме, който той предлага в поемата „Горски пътник” изхожда от хайдушката традиция. Златна зелена светла хоръгва с една страна “Свобод” или смърт”! и страшни вид левов изобразен и с друга страна ” Бог с нами напред”!
През април 1877 г. знамето е готово. На 8/20 май 1877 г. председателят на Кишиневското българско настоятелство общество Иван С. Иванов представя в Плоещ бащата Иван Параскевов Петков и дъщерята госпожица Стиляна Парашкевова на великия княз Николай Николаевич, главнокомандващ на Действуващата руска армия на Балканския п-ов. Те му предават знамето за доброволците. Великият княз обещава при тази аудиенция, че това знаме ще бъде връчено на 4-та опълченска дружина и че то ще бъде осветено”. От Букурещ пристига българска църковна делегация начело с епископ Панарет за освещаването на знамето, но то не е осветено. Следва заповед на руското командване, българско знаме не трябва да има в боевете, няма българска армия, няма българска държава. Трябва да участва само едно единствено знаме. И то е дареното на 6/18 май 1877 г. в Плоещ направеното от монахините в руския град Самара и осветено знаме. Това знаме с размер 1,85м. х 1,90 м. с вшити в средата златни кръстове и прикрепени три ленти: синя с надпис „Да воскреснет Бог, и расточатся врази Его“, червена с надпис „Самара-българския народ, 1876“ и бяла. От едната страна в тях е избродиран образът на Иверската Богородица, а от другата образите на Светите братя Кирил и Методий.
Браилският трибагреник не участва в бойните действия и няма сведения къде се намира по време на Руско-турската война (1877-1878). Това знаме никога не се развява в бой, но на него съдбата отрежда непредвидена вечност.
В първите стъпки след Освобождението на българските земи на Родината в резултат изпълнение на клаузите на предварителния Санстефански мирен договор от 19/3.02.1878г. и на Берлинския договор от 1/13 юли 1878 г. важно значение придобива свикване на емблематично в град Търново на 10 февруари 1879 г. Подготовката на Търновската конституция е трескава. Учредително събрание, за да започване изграждане на нови държавни институции и изработването на конституционната основа за съществуването им въпреки водещата дискусия по отношение първоначално да се обедини разпокъсаният български народ.
В проекта за конституцията няма предвиден член за знамето. Тогава Никола Михайловски от Елена повлиян от будни българи и съпругът на Стиляна Парашкевова Илия Вълчев в един момент казва, забравихме народните бои и реабилитира флага. В спомените на етрополската учителка Царевна Миладинова, сестра на братята Димитър (1810-1862), Константин (1830-1862) и Наум (1817-1897) Миладинови, има обаче записана среща в кафенето. Тя се случва малко след установяването на пропуска в българската конституция за липсващия член, който да определи българския флаг. На 26 март 1879г. се взима решение и видът му е точно определен в Глава IV, чл. 23 „Българското народно знаме е трикольорно и се състои от бял, зелен и червен цвят.
Върнато на българската държавност Браилският трибагреник чак на 8 август 1878 г.
На 30 август 1878 г. в Пловдив има парад по случай имения ден на руския император в който участват всички опълченски знамена – три на брой. Липсва само Браиското знаме. Затова и всички си мислят, че то е изчезнало завинаги. След парада е запазено и по-късно прибрано в княжеския и царския дворец на българския княз в новата столица София. Към днешна дата то се съхранява в специалното хранилище на Националния военноисторически музей заедно с други известни бойни знамена. Съгласно протоколните изисквания Браилското знаме се изнася само при най-тържествени случаи на Националния ни празник 3 март и на парада водосвет на Гергьовден.
Големият родолюбец Иван Параскевов Петков след Освобождението се преселва със семейството си в новата столица София. Активните подпомага благотворителното дружество основано от Йорданка Савова Филаретова (19.03.1843г.-25.04.1915г.) “Майка”. Особено подпомага самотни войнишки съпруги и деца сираци по време на Първата световна война. През 1930 г. Стилияна разбира, че знамето се намира в царския дворец и пожелава да го види. Поисква разрешение да го види. Получава го и придружена от сина си Димитър Вълчев има възможност да види ушитото от нея знаме. Тази среща е била изключителна трогателна, по спомени на нейния син Димитър „тя прегръщала и целувала ушитото от нея знаме”.
Източник: historyofwars.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
