Траянови врата е исторически проход на около 50 км от София, наречен така на името на римския император Траян, с когото се свързва съществувалата там крепост. Самата крепост „Траянови врата“, от която днес са останали руини, е разположена на 15 км от Костенец в непосредствена близост до магистрала „Тракия“, в Средна гора – в седловината между ридовете Еледжик и Голак. Тя е символ на културно-историческото наследство в региона и е уникална по своята конструкция.
Проходът Траянови врата свързва Ихтиманската котловина с Тракийската низина, като започва югоизточно от Ихтиман, продължава край едноименната крепост и завършва на 4,5 км северозападно от град Ветрен при седловината Паланката (710 м). Намира се на стария римски път Via Militaris, като по трасето му минава стар неподдържан път, който днес е практически неизползваем.
Проходът е бил населен още от времето на траките. През Античността тук е изграден граничният пункт Суки (Succi – на лат.) като преграда между Тракия и Дакия. Непосредствено до него са били построени укрепление и пътна станция, носещи името Сонеум (Soneium – на лат.). По-късно, вече по римско време, пунктът Суки е третиран като граница между префектурите Ориент и Илирик.
Датата на първоначалното строителство на крепостта, символична граница между Тракия и Македония, е неизвестна, но се предполага, че това е станало по времето на император Траян (II век).
Първите писмени сведения за крепостта датират от III в.
През IV в. проходът е описан подробно от летописеца Амиан Марцелин по следния начин:
„Хребетите на високите планини Хемус и Родопи се сближават в една теснина, където завършват със стръмни скали. Това място отделя Илирик от Тракия, като оставя от едната страна Вътрешна Дакия и Сердика, а от другата – Тракия с Филипопол. А тия градове са големи и известни. И сякаш природата е предусещала, че околните племена трябва да бъдат подчинени на римската власт, та преднамерено тъй е устроила това място, че на първо време да даде между издигащите се един до друг хълмове един тесен и не толкова известен прелез, който по-късно със засилващото се величие и блясък на римската държава бил разширен и за преминаване на колесници. А колкото пъти бил затварян достъпът към него, толкова пъти били отблъсквани оттам велики пълководци и цели народи. Страната, която е откъм Илирик, тук се извисява слабо, като че ли е леснодостъпна, за да се издигне след това изведнъж. А насрещната страна откъм Тракия се спуска стръмно и е труднодостъпна. В подножието на тази планинска преграда се простират от двете ѝ страни обширни равнини“.
При археологически проучвания се установява, че крепостта е издигната върху тракийско селище от бронзовата и желязната епоха. Смята се, че първоначално твърдината се е наричала Стенос. Според някои учени българите, завладели по-късно тези земи, са я наричали Щипон. Те са ремонтирали съоръжението и са започнали да го използват, за да защитават района от набезите на врагове. Укреплението е имало огромни каменни зидове, които са го опасвали от всички страни.
Крепостта е проучена през 1985 г. от екипа на проф. Димитрина Джонова. По време на археологическите разкопки е разкрита монументална сграда – гарнизон с построен вътрешен двор, открит приземен етаж, 6 входа и 3 вътрешни кули, градени от камъни и 5 реда плоски тухли. Двете островърхи кули, които се намират на западната страна на твърдината, са петстенни и са забележителни от архитектурна гледна точка. На юг от твърдината са запазени останки от стари градежи, вероятно отбранителни съоръжения, с диаметър 30 метра и дебелина на зида 2 м.
Около прохода Суки са съществували още две крепости – на връх Еледжик на север и при село Горна Василица на юг. Тези два пункта са имали стратегическо местоположение и са позволявали панорамно наблюдение на целия район.
При разкопките учените разкриват фрагменти от късноантична битова керамика. Намерени са и 124 бронзови монети от времето на византийските императори Юстиниан (VI в.) и Анастасий (VII в.). Открити са няколко запазени хромела и 22 долиума за съхранение на жито и брашно, както и множество латински надписи. Крепостта, от която има запазени градежи от 2 до 5 метра височина, е била снабдена с
уникално водно съоръжение и подземен тунел.
Тунелът е бил дълъг 60 крачки и е отвеждал до подземен извор – изключително стратегическо предимство в древността. Тунелът се намира откъм северната стена. Той е добре запазен във вътрешността на укреплението, но извън крепостните стени е изцяло разрушен заедно с изхода си. Доказано е, че местността е използвана и през средните векове (ІX – X в.), което я прави важна българска твърдина. Оттук са минавали трасетата на три от кръстоносните походи. През Средновековието проходът е бил наричан Царски врата (на гръцки: Βασιλική πύλη) или Български проход. Той влиза в историята през 986 г., когато византийският император Василий ІІ предприема поход срещу България, опитвайки се да откъсне голямо парче българска територия.
Източник: economy.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
