На днешната дата се ражда българският революционер Иван Гарванов!

Иван Гарванов е една от най-чистите и безкористни личности в историята на ВМРО. Класически тип интелектуалец. Обратно на правилото, на младини той отрича революцията и е убеден еволюционист. Самата му дейност като учител в Солун променя убежденията му и не само го прави пламенен революционер, но той дори става и председател на революционната Организация. Като председател на ВМРО той ръководи Солунския конгрес, на който се взема съдбовното решение за вдигане на Илинденско-Преображенското въстание.

Иван Георгиев Гарванов е роден на 23 декември 1869 г. в гр. Стара Загора. Баща му е убит от турците в Руско-турската война през 1877 г., когато Сюлейман паша влиза в Стара Загора. Учи в родния си град, гимназия завършва в Пловдив, а след това завършва Софийския университет, където е състудент на Даме Груев. Съдбата ги среща в София и в този миг ги свързва завинаги в името на свободата на Македония. След университета продължава образованието си във Виена, където завършва физика. Пред перспективата да работи в Европа, той избира да стане учител по физика в Солунската българска гимназия, където през 1896 г. отново се среща с Даме Груев. Тогава са на противоположни позиции с Даме по въпроса за революцията. Докато Даме вече обикаля Македония и създава революционни комитети, Гарванов е убеден, че свободата може да се постигне и чрез навлизането на образователното дело и църквата във всяко едно село, чрез просвещаването на народа и неговото икономическо замогване. Кой е бил по-прав може да каже един ден само историята.

И така като алтернатива на революционната организация в Солун от по-заможните българи се създава „Революционно братство”, начело с Иван Гарванов. Членовете на братството са противници на идеята за прибързано вдигане на въстание в Македония и се опасяват, че ВМОРО ще изложи народа на голям погром с едно не добре подготвено въстание. Братството обединява около себе си една част от учителите и по-богатите българи в Солун, като К. Самарджиев, собственик на една от двете български книжарници в Солун, Йосиф Кондов, търговец и др. Членовете на Братството са убедени, че народът първо трябва да се просвети и чак тогава да се търси политическо решение на Македонския въпрос чрез всеобща революция. Братството започва да издава нелегално в. „Борба” и създава свои клонове в Прилеп, Велес и Сяр. Постепенно между ВМОРО и Революционното братство назрява конфликт, който заплашва да се изроди в кървава междуособица. Иван Гарванов е изпратен в София, за да търси изход от ситуацията. Провежда срещи с председателя на Върховния Македоно-Одрински комитет Борис Сарафов, министър-председателя Рачо Петров и Екзарх Йосиф І. И тримата му препоръчват помирение с Организацията в името на общия български идеал.

Междувременно сръбската въоръжена пропаганда се засилва и самият Гарванов за малко не става нейна жертва. На 3 юни 1898 г. в солунското кафене „Коломбо“ ренегатът Пейчиновски убива члена на ВМОРО – учителя по химия Христо Ганов от Плевен. Оказалият се наблизо Гарванов се притичва на помощ на колегата си и е тежко ранен. Дали под влияние на срещите си в София, дали поради засилващото се насилие от страна на сръбските и гръцки въоръжени пропаганди, членовете на Революционното братство постепенно осъзнават необходимостта от обединяване на усилията с тези на ВМОРО.

Обединението е постигнато през октомври 1900 г. с посредничеството на пратеника на Върховния комитет поручик Камбуров. Членовете на Братството полагат клетва и са приети за членове на Организацията. Иван Гарванов е избран за член на Солунския градски революционен комитет, но съдбата му е уредила много по-сериозна роля.

През януари 1901 г. става т.нар. Солунска афера, при която са арестувани повечето от членовете на ЦК на ВМОРО. Осъдени са общо 101 души, 9 – на смърт и 88 – на заточение в Мала Азия. На заточение в Подрум кале са изпратени и основните дейци на ЦК на ВМОРО – Христо Татарчев, Христо Матов, Пере Тошев и Иван Хаджиниколов.

След Солунската афера, при която е обезглавено ръководството на Организацията, а стотици дейци са арестувани или емигрират в България, начело на ВМОРО е избран Иван Гарванов. На него предстои тежката задача да се възстанови революционната мрежа и да се затегнат редиците. За няколко месеца ВМОРО възвръща своята боеспособност. През пролетта на 1902 г. по цялата територия на Македония се водят десетки сражения между турската войска и революционните чети. За повечето от дейците възниква въпросът за свикване на конгрес, на който да се обсъди ситуацията и пред опасността от избухване на спонтанно въстание да се определи дата, на която въстанието в цяла Македония и Одринско да бъде обявено.

Конгресът се свиква в Солун на 2 януари 1903 г. и се председателства от Иван Гарванов. Точно мнението на Иван Гарванов и Атанас Лозанчев накланят везните за вземане на решение за въстание през лятото на същата година.

Самият Гарванов не може да вземе участие в Илинденско-Преображенското въстание, защото е арестуван през май 1903 г. и е заточен на о. Родос. През 1904 г. е амнистиран заедно с други дейци и се завръща в Солун. Скоро след това заминава за София и става учител във ІІ-ра мъжка гимназия.

Гарванов продължава да участва активно в дейността на ВМОРО и през 1906 г. е избран заедно с Христо Матов и Борис Сарафов за член на задграничното представителство на Организацията. Като задграничен представител Гарванов полага всички усилия да се преодолее разделението в Организацията, предизвикано от Яне Сандански и т.нар. серчани. За Гарванов голямата опасност са засилените набези на сръбските и гръцки въоръжени пропаганди, които открито тероризират българското население в Македония и затова иска да види ВМОРО силна и единна организация.

За съжаление Иван Гарванов, подобно на много други дейци, не загива от вражески куршум, а от братска ръка. Останал без аргументи, самоизолирал се в Мелнишко, Сандански все повече се откъсва от реалните проблеми на Македония и води своя самоцелна сектантска война със своите опоненти и довчерашни съратници. Умопомрачението на Сандански няма граници, негова жертва стават десетки обикновени селяни, четници и дейци, заподозрени в съглашателство с неговите опоненти. Върхът на неговата престъпна параноя достига неговото оръдие Тодор Паница, който по лична заповед на Сандански застрелва в София по един подъл начин на 28 ноември 1907 г. двамата задгранични представители на ЦК на ВМОРО Иван Гарванов и Борис Сарафов.

Така завършва своя живот блестящият интелектуалец и борец за свободата на Македония Иван Гарванов.

Тридесет години след неговата гибел съратникът му Милан Матов казва за него:

„Гарванов остави силни спомени със своето зряло и кораво държане за принципите на вътрешната организация. Макар и да бе роден в Стара България, той се привърза към каузата като истински македонски българин.”

Източник: nbp.bg