В летописта наречена „Чудеса на св. Димитър Солунски” се разказва за опита на Мавър и Кубер да завладеят град Солун.
Ето какво се разказва накратко:
В аварска Панония се намирали много ромеи, отвлечени по време на грабителски набези в земите на Византия. Те живеели заедно с българите, които се намирали също в Панония (хронистите Теофан и Никифор разказват, че когато се разселвали синовете на Кубрат, четвъртият син, на когото името не споменават, отишъл в Панония и станал подвластен на аварския хаган).
За техен общ началник аварският хаган бил поставил българина Кубер.
Този българин решил да премине Дунав и да основе държава на византийска територия. Кубер използвал желанието на отвлечените ромеи да се завърнат по родните си места, вдигнал ги тях – поверения му народ и заедно с българите се отправил към Дунав. Преди да преминат се завързало сражение с преследващия го аварски хаган.
Куберовите българи го победили и преминали на византийска земя. Така се разположили на стан в т. нар. Керамисийско поле, днес около Битоля и Прилеп в Македония. Кубер решил в тайния си съвет с приближените си да обсеби Солун и да го направи своя столица.
Завладяването на града трябвало да стане, като се предизвика суматоха всред гражданите срещу Великден.
За целта бил изпратен Мавър, най-видният от сановниците му, който бил много хитър и говорел освен български още гръцки, латински и славянски. Той се явил пред градските власти на Солун, като заявил, че е избягал от Кубер и че бил негов противник. Властите го приели най-радушно, поверили му стражата на града, а императорът го провъзгласил за патриций и проконсул. За да си създаде своя войска, съгласно решението на съвета при Мавър идвали и други българи привидно като бегълци. Така той събрал голям брой бойци под своя команда. Но въпреки голямата тайна намеренията на Мавър и Кубер достигнали до властите, които от своя страна съобщили вестта в Константинопол. За защита на града бил изпратен адмирал Сисиний с флотата му, който наредил на Мавър да дойде с хората си в неговия лагер, а после го качил на кораб и изпратил при императора. Така намерението на Кубер да овладее отвътре Солун пропаднало.
От „Чудесата на Св. Димитър Солунски“ научаваме също, че Кубер е преминал от земите на Аварите успешно под водачеството на гръцките пленници при аварите. Любопитно е и, че той е спечелил цели 6 сражения преди да успее да премине от другия бряг на Дунава.
Другото важно съобщение е, че гръцките пленници не са останали да живеят в Македония, а ги е пуснал да се завърнат кой откъдето е бил. По този начин си проличава създаването на един монолитен етнически блок от Българи в сърцето на Македония.
Днес за съжаление, информацията за Кубер е доста ограничена. Средновековните автори като Теофан, Никифор, Лъв Граматик, Георги Монах, Скилица, Кедрин, Зигеберт и Анастасий Библиотекар, не споменават никъде за Куберовите българи, поради това защото в тогавашната историография, за Българи са се приемали само жителите на България. Въпреки това редица изследователи говорят за Куберова България, и посочват различни периоди на нейното съществуване, като започват от идеята че е съществувала доста кратко, до тази че тази държава е престанала да съществува, чак когато се е обединила с България при Крум.
Източник: gepard96.blog.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.