На днешната дата се ражда българският композитор Димитър Ненов!

Димитър Ненов е български пианист, композитор, музикален педагог, архитект и общественик.

Димитър Стефанов Ненов  е роден на 19 декември 1901 г.  в Разград. Още от младежките си години Ненов проявява интерес към музиката. На 6-годишна възраст започва да учи пиано под ръководството на майка си и въпреки че заниманията му са нередовни, напредва бързо. От 1919 г. е частен ученик по пиано на Андрей Стоянов.

През 1920 г. заминава за Дрезден, където постъпва като студент по архитектура във Висшето техническо училище. В продължение на няколко години изучава архитектура. Занимава се и с философия, литература, история на изкуството, математика и физика. Същевременно учи пиано при Карл Фелинг (Karl Fehling) и теория и композиция в консерваторията в Дрездан при Теодор Блумер (Theodor Blumer) и П. Битнер (Paul Bitner). Музикален ръководител на балета „Теа Джолис (Thea-Jolles-Ballett)“ (1925 – 1927). След като завършва архитектура през 1927 г., се завръща в България и работи известно време като архитект в Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1927 – 1929) е в Главна дирекция на железниците (1929 – 1932). Специализира архитектура на железопътни сгради (гари) в Италия (1932). Ръководи възстановителните работи в Борисовград, днешния Първомай след Чирпанското земетресение 1928 г. Строи няколко ж.п. гари, ж.п. лаборатория, противотуберкулозен диспансер в Хасково.

Той пише първите си по-значителни произведения в Дрезден. Това са Соната за пиано, Соната за цигулка и пиано, Симфония 1.

Посвещава се изцяло на музиката в началото на 30-те години. Специализира пиано в Закопане, Полша при Е. Петри и завършва окончателно музикалното си образование в Болоня, Италия през 1932 г. Връща се в България и написва пиеси за пиано, първи концерт за пиано и оркестър. Ненов е един от най-изтъкнатите български пианисти. Концертира с успех в България и чужбина. Участва в трио с цигуларя Христо Обрешков и виолончелиста Константин Попов. Изпълнява богат репертоар, като свири с артистичен финес и емоционалност.

В първата половина на 30-те години ръководи частна консерватория в София. Преподавател е по пионо (1933 – 1935, 1937 – 1943) и професор в Държавната музикална академия в София. Ненов е пръв музикален уредник на Радио „София“ (1935 – 1937) и създател на фонотеката на радиото. Съосновател и секретар на дружеството на българските композитори „Съвременна музика“, създадено 1933 г. Занимава се активно с музикална публицистика.

Удостоен с Димитровска награда (1952).

Ненов е представител на българския музикален модернизъм. Музикалният му език е оригинален и уникален сред създаваното от неговите съвременници – изтънчен, но също така богат на звукови цветове. Независимо че използва в произведенията си народната песен, той я претворява, подобно на Пенчо Славейков или Пейо Яворов в литературата, в една съвременна музикална поетика. Някои откриват влияние на Александър Скрябин върху композиционния му стил, особено в клавирните му произведения, което може да се приеме дотолкова, доколкото и двамата споделят тенденцията на излизане извън рамките на конвенционалния изказ и търсене на нови възможности на тонова организация. Главни жанрове в музиката на Ненов са симфоничната и клавирната музика. През 1920-те години той работи над 3 симфонии и композира Четири скици за голям оркестър. Едно от най-често присъстващите произведения в репертоара на българските пианисти е Неновата Токата.

По своя хармоничен стил музиката му е самобитна и оригинална

Оркестровият стил на Ненов е оценен като ярко индивидуален. Без да е изучавал дълго оркестровото изкуство, със своята надареност той за кратко време успява да овладее основите на оркестрацията на професионално равнище.

Димитър Ненов написва симфоничната поема – „Коледа“ (1938 – 1939) и симфоничната сюита „Тракия“ (1940). Едни от най-ранните му пиеси са „Ноктюрно“, „Етюд“ и „Рондо“.

След 9 септември 1944 г. Ненов е в дълбока депресия и два пъти посещава Германия за лечение. Проблемите със здравето му се увеличават; поради тежка мигрена и бъбречни болки приема силни болкоуспокояващи. Измъчва го мълвата за неговия хомосексуализъм и „морфинизъм“. През последните си години живее на ул. „Бистрица“ 7А в София, в апартамент на родителите на композитора Георги Арнаудов. Вероятно Ненов е страдал от шизофрения и се самоубива като се хвърля от балкона на психиатричната болница в София.

Източник: wikipedia.org